Ръководството на Националната здравноосигурителна каса трябва солидно да почерпи колегите си от НАП. Оказва се, че от началото на годината данъчните са работили като японски роботи и вече са преизпълнили плана за събиране на здравни вноски със 100 млн. лева. Поне така излиза от думите на заместник-председателя на надзорния съвет на осигурителния фонд – Людмила Петкова. Надзорът на касата очаква добрите новини да бъдат официално потвърдени с документ. От приходната агенция се иска да пресметне и колко ще са постъпилите здравноосигурителни плащания за цялата 2014-а, преди от касата официално да натиснат паник бутона за актуализация на бюджета й. Едва след като разчетите са готови, ще се анализира какви са необходимите средства, за да работи системата на здравеопазването безпроблемно. Следващата стъпка е прогнозираната сума да бъде разпределена по месеци.
Зарадван от временния хепиенд, надзорният съвет на институцията спокойно прие бюджетите на болниците за юни. Отпуснатите средства са общо 122 млн. лв., колкото трябва да бъдат разплатени и през май. Петкова побърза да уточни, че не е гласувано решение през следващите месеци да не се заплаща надлимитната дейност, отчетена от лечебните заведения. Да припомним, че подобен текст е залегнал в Постановление 94 на Министерския съвет, което разбуни духовете в здравната система. От Българския лекарски съюз поискаха колективна оставка от здравния министър д-р Таня Андреева и управителката на здравната каса д-р Румяна Тодорова, ако документът не бъде редактиран до 30 май. Пациентски организации пък заплашиха, че ще атакуват текстовете му пред Върховния административен съд, тъй като противоречат на конституцията и здравните закони. Здравното ведомство се огъна под силния обществен натиск и направи работна група, която да промени постановлението. Но предстои да видим дали това не е трик за бавене на времето.
Парите за "наднормената" дейност ще се изплащат, след като касата провери щателно отчетите на клиниките. Сега тече ревизията за април, като от осигурителния фонд признаха, че ще забавят плащанията. Въпреки неочаквания бонус от 100 млн. лв. проблемът с дефицита в бюджета на здравната каса съвсем не е решен. Прогнозите на лекарското съсловие бяха той да достигне 400 млн. лв., така че все още има доста за наваксване. Според експерти ведомството на Тодорова разполага с едва 531 млн. лв., с които ще плаща на болниците в периода юни-октомври. При равномерно разпределение това би означавало, че лечебниците ще усвояват 106 млн. лв. на месец. А надзорът гласува 122 млн. лв. за юни, което навежда на мисълта, че актуализацията на бюджета е неизбежна. Между декември 2013-а и май 2014-а болниците си разделят общо 842 млн. лв., или 140 млн. лв. средно на месец. Все пак следва да се уточни, че харчовете през зимата са доста по-големи заради грипните епидемии.
Напрежението около бюджета на здравната каса "зарази" и фармацевтичния сектор. От Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители, включваща компании като "Байер", "Астра Зенека", "Глаксо Смит Клайн", "Пфайзер", "Рош" и "Новартис", остро възразиха срещу изказване на министър Андреева. Тя изтъкна, че единствено у нас 60% от бюджета на здравноосигурителната институция се използва за лекарства. Производителите на "оригинални" хапчета обаче твърдят, че общественият ресурс, използван за медикаменти, е 927 млн. лв. и е едва една трета от харчовете на касата. "По перо "здравеопазване" държавата е заложила в бюджета 3.4 млрд. лв., което значи, че процентът разходи за лекарства дори пада до 27 пункта. В Европейския съюз средно за медикаменти се дават 25% от средствата", посочват от асоциацията.
