Министерският съвет предприе на 29 май първите стъпки по пласирането на нова облигационна емисия с общ номинал 1.493 млрд. евро. На свое заседание в четвъртък правителството одобри договорите с мениджърите на емисията – американските „Сити Груп“ и „Джей Пи Морган Секюритис“, както и британската „Ейч Ес Би Си Банк“. Одобрен е и договорът за фискално и платежно агентство с „Банк ъф Ню Йорк“.
Сега остава Народното събрание да ратифицира договорите, за да започне процесът по пласиране на облигациите. Той включва задължителното роуд шоу, където емисията ще бъде предложена на кандидат-инвеститорите и самият търг, при който ще се събират и одобряват поръчките за покупка.
В решението на Министерския съвет изрично е записано, че парите ще се използват за плащане на падежиращата в началото на 2015-а емисия глобални облигации, чийто общ номинал е 1.03 млрд. щ. долара, за погасяване на някои облигационни задължения по външния дълг през 2014-а и за покриване на бюджетния дефицит. По вътрешния дълг в периода след юни в падеж излизат три облигационни емисии, чийто общ номинал е около 1 млрд. лв., а планираният бюджетен дефицит е 1.34 млрд. лева. Изчисленията показват, че за плащане на глобалните доларови облигации и вътрешните левови облигации ще отидат около 1.3 млрд. евро. С други думи, новата емисия дългови ценни книжа няма да доведе до увеличаване на външния дълг. Така че рискът, който тя носи за външната финансова стабилност на държава, е нулев. Нещо повече, от новите дългови ценни книжа може да има
фискални ползи
За да стане ясно какви ще са те обаче, трябва да има информация по няколко въпроса, свързани с новата емисия, на които засега няма отговор в публичното пространство.
Не знаем например дали облигациите ще са в евро, или ще са в долари, или пък ще бъдат пуснати книжа и в двете валути. Това е важно за изчисляване на валутния риск, защото все пак падежиращата през 2015-а емисия глобални облигации е в долари.
Вторият важен въпрос е свързан със структурата на новата облигационна емисия. От нея зависи доходността, която облигациите ще носят на инвеститорите, и разходите, които ще прави държавата по обслужването на дължимите плащания.
Някои финансисти прогнозират, че правителството ще пусне три пакета ценни книжа – пет-, седем- и десетгодишни, и доходността, която те ще носят, ще варира между 3.3 и 4.5% годишно. Този подход правителството на Пламен Орешарски избра през 2013-а при вземането на пряк заем в размер на 290 млн. евро – т. нар. шунтшайн , от консорциум от кредитори, начело на който е „Дойче Банк“.
В дилърските отдели на някои големи български банки обаче коментират, че правителството няма да се занимава с пакети с различна срочност, а ще пусне
една емисия десетгодишни облигации
Дилърите са на мнение, че ако те бъдат пласирани до три седмици след 5 юни, инвеститорите ще са готови да ги купуват при доходност от 3% годишно. Това е така, защото на 5 юни се очаква заседание на борда на директорите на ЕЦБ , на което дилърите смятат, че лихвата по репо сделките ще бъде намалена от сегашните 0.25 на 0.1% и дори на 0 процента. Стане ли това, големите западни банки ще трябва да си плащат на ЕЦБ, за да държат парите си в нея. Пред подобна перспектива е съвсем ясно, че ще предпочетат да закупят облигации на държава с инвестиционен кредитен рейтинг като България, които носят 3% доходност. В сравнение с лихвата от 8.5% годишно по глобалните доларови облигации, които трябва погасим през 2015-а, 3% доходност по новите ценни книжа означава
в пъти по-нисък разход за бюджета на България
за обслужването на външен дълг. Защото разходите по лихви се отразяват директно в държавния бюджет, за разлика от плащанията по главниците на дълга, които могат да се усетят единствено по размера на фискалния резерв.
С други думи, дори при сегашната оскъдна информация за плановете на правителството по отношение на дълга, все пак е ясно, че те няма да навредят, а дори може да облекчат състоянието на фиска. Наред с това ще бъде извършено погасяване на значителни за страната ни задължения, без това да доведе до намаляване на фискалния резерв.
Излагаме всички тези обстоятелства, защото трябва да е ясно, че въпросът
дали правителството трябва да взема външен дълг
изобщо не е актуален. Истинският въпрос е кога трябва да стане това – през юни-юли или през есента на 2014-а? Политическите атаки срещу новата облигационна емисия, които от няколко месеца се водят най-вече от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, са абсолютно необосновани и популистки. това го знаят и финансистите на ГЕРБ.
Със или без повод, Борисов се опитва и ще продължи да пълни главите на средностатистическите българи, че този нов дълг е заробващ за поколения напред и опасен за България. Свикнали сме лидерът на ГЕРБ да ръси финансови екстравагантности като пръскачка из лозе. В това отношение той не е по различен от повечето български политици. Като става дума за финансови теми, и Бойко Борисов, и Румен Гечев изпадат в дълбок популизъм. Нищо че единият е генерал, а другият професор по икономика.
Въпросите, свързани с външния дълг на българската държава обаче, са от стратегическо значение както за икономическата, така и за политическата стабилност на държавата, и затова си струва да бъдат коментирани фактологично и стойностно.
По данни на Министерството на финансите общият размер на
външния дълг на държавата
в края на март 2014-а е около 4 млрд. евро. В сравнение с март 2013-а той е нараснал с 220 млн. евро, а в сравнение с март 2012-а повишението му е с 510 млн. евро. Много ли е това? Половин милиард евро може и да изглеждат огромна сума за повечето българи, но тези пари са песъчинка в пустинята на фона на 36 млрд. евро брутен вътрешен продукт, който всяка година произвежда съсипаната българска икономика. И е ясно, че това увеличение нямаше да го има, ако не съществуваха бюджетните дефицити за 2012-а и 2013-а. И тях можеше да ги няма, но пък тогава фирмите съвсем нямаше да си получат дължимото им от държавата ДДС. Само по себе си това щеше да предизвика допълнително увеличение на междуфирмената задлъжнялост и фалити на още компании. И двата показателя и без това са стресиращо високи.
Увеличаването на външния дълг с 510 млн. евро за две години нямаше да го има, ако при управлението на ГЕРБ фискалният резерв не се бе свил от 7.5 млрд. на 4.5 млрд. лева. И ако не трябваше да се погасяват стари облигационни емисии в значителни размери.
В добрите за българската икономика години
сегашният премиер Пламен Орешарски
който в периода 2005-2009-а бе финансов министър, правеше погашения и дори извършваше обратни изкупувания на дълг, без да пуска нови външни облигационни емисии. Парите за това идваха от фискалния резерв, но тогава той се движеше между 6 млрд. и 7 млрд. лв. и постоянно растеше за сметка на финансовите приходи в него, които бяха осигурени от бюджетните излишъци.
Финансовият министър на ГЕРБ Симеон Дянков се опита да продължи тази политика, но както всичко друго, и това негово усилие претърпя крах и се превърна в жалка имитация на политиката на Орешарски. Просто защото при Дянков бюджетът не можеше да отчита излишъци и той не биваше да бъде ползван за плащането на стари дългове, а правителството трябваше да емитира нови облигации. Тази антифискална и държавно разрушителна политика доведе до драматична актуализация на държавния бюджет през 2010-а, до опразване на фискалния резерв, до опит за източване на „Сребърния фонд“ и до панически действия по запълване на дупките в хазната както през 2012-а, така и в началото на 2013-а. И резултатите от тези действия на Дянков и на правителството на Борисов са както нестабилни финанси в дългосрочен план, така и щети за бизнеса, който още дълго ще си спомня как през 2009-а и 2010-а ГЕРБ му изви ръцете да се откаже от 10% от вземанията си от държавата, ако иска да си получи парите навреме.
