„Що се касае до моята позиция да бъда евродепутат, считам че аз съм я показал още със съгласието си да бъда номиниран и издиган от основните партийни организации в БСП“, обяви днес превърналия се в безусловна медийна звезда млад социалист Момчил Неков. След дълго мълчание "Любимец 15“ най-после проговори и хвърли в тотален ужас отговорните кадри на „Позитано“ 20. Очаквано, оттам не чухме нито дума по този въпрос. И няма как да е иначе. Защото столетницата просто няма верен ход в нелепата ситуация, в която сама се вкара.
Какво да отговорят на младежа? Номинирали са го, издигнали са го, значи не би трябвало да е проблем да стане евродепутат. Ами ако народът толкова харесва БСП, както твърдяха отговорните фактори на „Позитано“ и беше избрал всички 17 от листата на червените, щяха да молят другите партии ли да дадат назаем, защото Момчил е неопитен?
Ако го притиснат повече, ще излезе, че не уважават собствените си кадри. Не, че вече не се изясни, че е точно така. Ако му позволят да замине за Страсбург, както се очертава, ще трябва да изтърпят още стотици подигравки с числото 15. Но, както е казал народът, на каквото си постелеш, на такова ще легнеш.
Малко преди изборите читател на „Банкеръ“ отбеляза в страницата ни във Фейсбук, че БСП е предприела хитра тактика- обещава, каквото хората искат, пък после се оказва, че по някаква причина то няма да се случи. Наистина, популизмът на левицата напоследък достигна чудовищни размери и в крайна сметка се върна като бумеранг върху главите на Станишев и компания. Примерите са не един и два – „войната“ с банките, търговските вериги, енергодружествата и кой ли още не. Една посредствена имитация на битка на „народни закрилници“ с „чорбаджиите – изедници“. Дори по едно време на предната линия при червените бе изтикан провалилия се виденов вицепремиер Гечев като емблема на този „сблъсък между доброто и злото“.
По подобна схема бе направен и Изборният кодекс. Хората искат мажоритарен елемент- ето ви го! Червената шпага Мая Манолова измъдри такава система за преференциално гласуване, че хем да я има, хем да не се вижда много-много. Освен това, социалистите предпочетоха да не обясняват детайлно на своите симпатизанти как точно се процедира с преференциите, с надеждата листите да не се пипат въобще и да си останат такива, каквито са ги нагласили на „Позитано“.
Да, ама нещо не се получи с кръгчетата и квадратчетата. И социалистите бодро и съвестно зачертаваха 15-ките. И в кръгчетата ,и в квадратчетата, за по-сигурно. Шокиращото е, че никой от огромния и добре платен изборен щаб на столетницата не се сети за подобен сценарий.
А сега щастливата 15-ка вече събира багажа и никой не може да му попречи. Вероятно утешението за червените в гротескната ситуация е, че може би все пак има шанс да вдигнем паметник на хан Тервел в Брюксел.
