Формалният глас на гражданите по въпросите на правосъдието съвсем прегракна. Една година след шумното създаване на Граждански съвет към Висшия съдебен съвет (ВСС) резултатите от съществуването му са нулеви и е повече от ясно, че моделът не работи. А когато работи, то не е нито в полза на гражданите, нито на правосъдието.
След първото си участие в заседание на консултативния орган преди седмица вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова изненада с предложение той да се слее с гражданския съвет към ръководеното от нея ведомство. И изрази готовност да участва активно в заседанията на обединените граждански съветници. Реорганизацията явно е била договорена, защото никой от членовете на съвета към ВСС не възрази. Но и никой от участниците в заседанието не коментира кое я налага. Чухме за втръсналата ни необходимост от „повишаване на доверието на гражданите към работата на магистратите и следващи стъпки в реформата на съдебната система“. Както и дълбокомислената истина, че „съдебната реформа е необходима не само за магистратите, а преди всичко трябва да е от полза за гражданите“.
Точно по същото време, в което заседаваше гражданският съвет към ВСС (с участието на петима негови членове), се проведе и заседание на самия ВСС (в останалия му състав). И се оказа, че никой от съдебните кадровици не иска да председателства гражданския съвет. Според правилата той има двама съпредседатели – един излъчен от ВСС и един от гражданските организации, които се сменят на „кормилото“ на ротационен принцип през шест месеца. Никой от ВСС не пожела обаче да поеме щафетата от Юлия Ковачева. С аргумента, че са много ангажирани, или без изобщо да се мотивират, всички номинирани си направиха отвод. Циркът стана пълен, когато опитаха да натресат на поста излязлата в отпуск Юлияна Колева. Слава Богу – обадиха се гузни съвести, че това не е редно. Или по-скоро всички бяха наясно, че тя не би приела така да я изпързалят.
После дойде истината. Светла Петкова подметна, че не е забелязала „колегите да си правят един през друг отводи, когато става дума за командировки в чужбина“. Първият съпредседател на гражданския съвет от квотата на ВСС Камен Иванов пък призова същите тези колеги за повече отговорност, „защото иначе обезсмислят идеята за създаването на гражданския съвет“ и направо „самите те се излагат“. В крайна сметка никой не склони да заеме тази гражданско отговорна длъжност и точката беше отложена. А етичният шеф на ВСС Ясен Тодоров призова „за по-сериозно отношение“.
Сериозно, сериозно, но като става въпрос за пари, във ВСС са повече от сериозни. Участието в гражданския съвет пари не носи. Виж, ако става въпрос за участие в някоя от комисиите на ВСС, или за участие в европейски проект по ОПАК, желаещи винаги се намират. Тези занимания се плащат, и то добре, докарвайки сигурен месечен доход на съдебните кадровици от по 4-5 хил. лева. Как да работят без пари, па било то и като председатели на структура, призвана да чуе гласа на гражданите?!
Пълната неефективност на гражданската квота в управлението на съдебната власт стана ясна веднага след сформирането на консултативния орган и дори се очакваше точно такъв резултат. Но и да е имало илюзии, те бързо се изпариха. Формално със създаването на гражданския съвет към ВСС бяха изпълнени препоръките на Европейската комисия. После към това беше прибавен и емоционален момент, тъй като февруарските протести от миналата година родиха модата на гражданското представителство в органите за управление на държавата.
Още на първото заседание на гражданския съвет включените в него неправителствени организации изразиха опасения, че участието им ще е формално и безрезултатно. Изказано беше недоволство от липсата на реални инструменти, с които съветът може да променя статуквото. Правомощията на органа са да упражнява граждански контрол върху дейността на ВСС единствено чрез препоръки и съвети. От името на Съюза на юристите в България неговият заместник-председател Йосиф Герон предупреди, че „никой тук няма да се съгласи да играе ролята на параван“, а начинът, по който ще се разглеждат предложенията на гражданския съвет, ще покаже дали ще се обръща внимание на мнението му, или ще се претвори поговорката „Кучето си лае, керванът си върви“.
Както и стана. При това членовете на ВСС нееднократно даваха да се разбере, че няма да допуснат някой извън съдебната власт да им казва как да я управляват. Те са твърдо против да им бъде диктуван дневният ред, да дават обяснения защо не приемат предложенията на гражданския сектор, да не говорим за възможността да му се даде право на глас, каквито очаквания също имаше. Вината за провала на гражданския експеримент обаче не е само на ВСС. Участващите в гражданския съвет също си затраяха бързо, а в последните месеци изобщо не е ясно какво става на неговите заседания.
Но това не е случайно. Наред с липсата на реален глас в съдебната реформа неправителственият сектор прие с лекота пробутания му от ВСС подменен дневен ред за нея. Вместо да настояват за решителна намеса за подобряване на качеството на правораздаването, в борбата с корупцията, за повишаване на отговорността на магистратите и за преодоляване на кадровата арогантност на самия ВСС, призваните да бранят гражданството негови партньори приеха да решават проблемите на магистратите – как да бъдат разтоварени и как да се гарантира кариерното им развитие. И в това няма нищо случайно, защото някои от т. нар. правни НПО-та са си чиста проба търговски дружества, пришити към съдебната власт и правосъдното министерство с (не)стопанска цел източване на средства по оперативни програми и търговия с влияние. Каква ти тука гражданска съвест!
