Германските енергийни дружества са решили да прехвърлят на правителството отговорността за ликвидирането на ядрените мощности във федералната република. Просто защото задачата е технически сложна, скъпа и може да отнеме между 15 и 20 години, за да бъде изпълнена. В тази връзка шефовете на E.ON, RWE и EnBW са измислили брилянтен план – създаването на аналог на „лошата банка“, в която да прехвърлят на държавата и на данъкоплатците рискове за милиарди по закриване на атомните централи.
Въпросната лоша банка ще е публичен фонд, собственост на правителството, който ще управлява ядрените мощности до спирането им през 2022-а. Мениджърите на дружеството ще отговарят за демонтирането на съоръженията, което ще струва милиарди, както и за съхраняването на отработеното радиоактивно гориво. Енергийните компании ще внесат около 30 млрд. евро под формата на резерви в лошата банка, с които да покрият предполагаемите разходи по ликвидацията. Очаква се в близко бъдеще енергийните мениджъри да започнат преговори с Берлин по този въпрос. Основният риск, поне засега, е, че нито държавата, нито фирмите могат да изчислят колко точно пари ще отидат за закриване на централите, но е сигурно, че 30 млрд. евро няма да са достатъчни.
Германия се отказа категорично от атомната енергия след трагедията във Фукушима през 2011-а, когато стана ясно, че технологията не е нито безопасна, нито може да се контролира напълно. В зората на въвеждането на ядрената енергетика обаче правителството я субсидираше точно както в момента подпомага развитието на вятърната и на слънчевата енергия. В резултат, по оценка на експерти, между 17 млрд. и 80 млрд. евро пари на данъкоплатците са били насочени към енергийните компании и след като реакторите започнали да произвеждат електричество, печалбите са потекли към фирмените каси и към акционерите им. Затова, напълно логично, държавата очакваше същите тези компании сега да поемат разходите по ликвидиране на мощностите. Те обаче се опънаха и започнаха дела срещу кабинета за компенсации в размер на 15 млрд. евро по няколко съдебни иска.
Заради решението на канцлера Ангела Меркел за бързо закриване на атомните централи след японската ядрена катастрофа E.ON и RWE подадоха жалби в германския конституционен съд. В тях се твърди, че правителственото решение представлява незаконна намеса в имуществените им права. Играчите от сектора очакват първите присъди в началото на 2015-а, като правни експерти не се ангажират с прогнози за съдържанието им.
Отделно, шведската държавна енергийна компания Vattenfall е внесла иск в арбитражния съд във Вашингтон, с който настоява за неустойки за около 3 млрд. щ. долара за преждевременното закриване на ядрените й реактори в Крюмел и Брунсбютел. Според местното законодателство чуждестранните фирми имат право да се обръщат към американски съдилища и Германия е длъжна да изпълни съдебното решение, дори да е взето в Щатите.
Проблеми има и с данъка върху ядреното гориво, въведен през 2011-а от германския финансов министър Вофганг Шойбле. Той е върху урана и плутона, които използват енергийните дружества за добив на атомна енергия, и е в замяна на удължаване на позволения срок за експлоатация на централите. Само че преди няколко седмици съдът в Хамбург постанови, че налогът противоречи на конституцията. Ако присъдата бъде потвърдена от германския конституционен съд и от Европейския съд, Берлин ще трябва да върне 5 млрд. евро на ощетените компании. И тогава господин Шойбле може да се сбогува с мечтите си за балансиран бюджет.
Все пак енергийните фирми дават шанс на правителството да си спести част от разходите по обезщетенията, ако се съгласи да създаде ядрена лоша банка – пазарлък, който шефовете им не смятат за неморален. Още повече че те ще трябва да се борят с тежки проблеми, защото работят на загуба, да съкращават работни места и да продават акции, за да получат свежи пари. За министъра на икономиката и на енергетиката – Зигмар Габриел, пък ядрената дилема се превръща във втория основен проект след промените на германския Закон за възобновяемата енергия, който играе ключова роля в прехода от атомни към зелени енергийни източници.
Идеята за създаване на публичен фонд за закриване на ядрени мощности в никакъв случай не е нова. Преди две години инвестиционната банка „Лазард“ разработи подобно предложение под натиска на критици на атомната енергия като „Грийнпийс“ и „Зелената партия“. Те искаха енергийните дружества да внесат резервите си във фонда, но да поемат рисковете, свързани със закриването на централите и със съхранението на отработеното гориво. И, съвсем естествено, E.ON и компания отказаха.
