Въпреки че учебната година вече е в разгара си, опашките пред книжарниците и борсите в цялата страна не намаляват. Учебниците втора, дори трета употреба се превърнаха в новия пазарен хит, главно защото са по джоба на повечето тийнейджъри. Комплект нови помагала излиза средно между 200 и 250 лв., докато втората ръка се харчи за около 100-150 лева. Най-активни в търговията на борсите са учениците от горните 9-и, 10-и и 11-и клас. Те хем припечелват по някои лев, хем разрешават проблема с трупането на ненужни бумаги в библиотеките си. В зависимост от състоянието им някои от помагалата се предлагат с отстъпка от 2-3 лв., докато други са на половин цена. Обикновено "търговците в униформи" реинвестират полученото, за да си купят комплекта, по който ще се образоват в по-горния клас. Средношколците са принудени да плащат за нови учебници само за обучението си по чужди езици. Въпросните се издават от задгранични издателства и се продават само от училищата, които всяка година правят колективни заявки. Закъснелият щурм към знанието може да се обясни и с факта, че голяма част от учителите благоволяват да уведомят възпитаниците си за издателствата, с които ще работят чак след началото на срока.
Друга "модна тенденция" са преписването и копирането на учебници. Даскали и книжари разказват, че много ученици са използвали целево лятната ваканция, за да свалят в тетрадките си текстове, формули, въпроси и задачи предимно от "точните науки" математика, химия и биология. Така те спестяват харчовете за учебници, а и започват годината "едни гърди напред" с учебния материал. Ксероксите и принтерите също влизат в арсенала. С тях крайната цена се намалява с 50-70 процента. В стремежа си към икономии тийнейджърите купуват по една-две тетрадки голям формат от 80 или 100 листа, които са "по всичкология".
И ако учениците са разрешили в духа на пазарната икономика проблема със снабдяването, те все още не могат да се доверят на съдържанието на учебниците. За щастие тези по история и по предмета "Човек и общество" най-сетне бяха подложени на ревизия. Текстовете, които изопачават българската история или са некоректни, ще бъдат редактирани от група историци начело с проф. Божидар Димитров. Именно те алармираха просветния министър Румяна Коларова за проблемите с учебното съдържание. Директорът на Националния исторически музей правилно отбеляза, че помагалата трябва да се пишат от сериозни историци, а не от момичета и момчета, които следват опорните точки на фондации, захранвани от чужбина. Особено учебниците по история – те наистина бъкат от идиотски заключения, направени в стремежа да се декларира някаква ужасно изкривена форма на етническа толерантност. Димитров даде за пример сборника по история на "Червената къща". В него е написано, че Освобождението на България било излишно, защото трябвало да се отделят пари за армия. Забелязал се и рязък спад на стопанския живот – намалели козите… Интересно е коя коза или пръч в костюм е стигнал до този умопомрачителен извод?
В "Човекът и обществото" за трети клас прословутото описание за залавянето на Левски от турската полиция и осъждането му от законния съд като че ли е най-малкото зло. Уж авторитетният автор на помагалото проф. Мария Радева буквално бе направена на пух и прах от директора на Историческия музей в Добрич Костадин Костадинов. Историкът цитира редица лишени от смисъл пасажи в учебника. Например – "България от древни времена е била добро място за живеене на различни хора и днес също в нея живеят различни хора, които живеят и се трудят заедно", "Цар Симеон водил продължителни войни с Византия, но те не оставили трайни следи в българското минало", "немюсюлманите имали право да изповядват вярата си… в семействата си българите говорели родния език, създавали песни, празнували празници… в общите села християни и мюсюлмани живеели заедно, а в труда и празника човешките връзки надмогвали различията".
"В урока за празниците на България може да научите за празниците на евреите, арменците, турците и всички мюсюлмани, ромите, но не и за тези на българите. Курбан Байрам, Ханука и Василица са подробно обяснени, но Коледа, Великден са само споменати", казва Костадинов. Заключението му е недвусмислено – вече десета година откровени лъжи се изливат в главите на нашите деца, без родителите им да знаят какво се случва. Така националното самосъзнание и патриотизмът бавно се топят.
Радева се опита да отговори на критиките с отворено писмо. От него стана ясно, че учебникът бил написан в духа на държавната образователна политика, тоест в никакъв дух. И ни остави за домашно нова доза крилати фрази: "Патриотизмът не е политическо знаме днес. Патриотизмът не е брошка за украса. Патриотизмът не крещи и не напада. Не унижава другите. Вместо да се борим с вятърни мелници, нека мобилизираме разума си. На първо място трябва да стои рационализмът. А най-страшен е фундаментализмът." Поне за последното госпожа Радева безспорно е права. Особено що се касае за платения фундаментализъм, скрит под маската на толерантността и бягството от стереотипите.
