Непоследователната политика на българските управници е напът да ни изиграе поредната лоша шега. След като сменилите се от началото на 2013-а две редовни и две служебни правителства стигнаха до крайни противоположности в позициите си за строителството на Западната дъга на столичния околовръстен път, вече май е по-добре проектът въобще да не бъде започван. Загубените 20 месеца в разигравания от вида „ще го бъде – няма да го бъде“ в крайна сметка ще се отразят както на цената, така и на качеството на шосето от р. Какач до бъдещата Северна скоростна тангента.
Сагата със Западната дъга започна още в края на управлението на ГЕРБ, когато се разбра, че има направени икономии по големите проекти, финансирани от оперативната програма „Транспорт“. Тогава бе решено средствата да се насочат към ключовото за транзитния трафик през София трасе. Но дошлото служебно правителство на Марин Райков отказа да работи по реализацията на този проект и той остана за кабинета „Орешарски“. Първоначално бившият транспортен министър в него – Данаил Папазов, бе на мнение, че няма необходимост от строежа на градската магистрала и дори пренасочи парите към някои от недовършените железопътни обекти. След обществения натиск и недоволството на Брюксел обаче през юли Агенция „Пътна инфраструктура“ обяви конкурс за строителството на Западната дъга. Само че той бе прекратен на 1 септември от новоназначения шеф на агенцията Лазар Лазаров.
С това обратите не свършват. През седмицата – на 30 септември, същият този Лазаров откри нова обществена поръчка за избор на изпълнител. Индикативната й стойност е същата, както и преди – 92.72 млн. без ДДС. Разлика има само в сроковете за строителството. Впрочем те пак са до края на 2015-а, но вече остава много време за работа. Обективно погледнато, договор едва ли ще бъде подписан пред февруари догодина, тъй като оферти ще се приемат до 10 ноември, след което оценителната комисия ще има поне два месеца работа за умуване. Така избраната фирма ще разполага само с около 10 месеца за завършването на отсечката, при все че според геологическите проучванията земната основа, върху която ще се изгражда, е от негодни земни почви и е необходимо заздравяването й. А ако в крайна сметка се получи забавяне, страната няма да може да ползва отпуснатите за целта от Брюксел 60 млн. лв. и ще е принудена да покрие всички разходи чрез бюджета.
