Кратко и ясно финансовият министър Румен Порожанов систематизира причините за актуализацията. От една страна, това е световната конюнктура – „значително отклонение от допусканията по основни показатели в макроикономическата рамка“, от друга – надценените прогнози за приходите по държавния бюджет, и от трета – натискът на разходите (необходимост от осигуряване на допълнителни разходи в някои бюджетни системи).
Сред „световните“ причини
министърът отличава приноса на започналото още през 2013 г. намаление в международните цени на неенергийните суровини, което продължи и през тази година. Допълнителен фактор, който ограничи номиналния растеж не само в България, беше и по-силното от очакваното поскъпване на еврото спрямо щатския долар. Инфлацията в ЕС е на исторически ниски равнища, с тенденция това да продължи за по-дълъг период от очакването преди година. За България актуализираните прогнози предвиждат отрицателна инфлация на потребителските цени в размер на 1.1 % при планирана в предишната прогноза положителна стойност от 1.8 процента. Политическата несигурност в България и последвалата оставка на предишното правителство, както и насрочването на предсрочни парламентарни избори за началото на октомври също предизвикаха влошаване на икономическите очаквания на бизнеса и домакинствата. Ревизираните прогнози за 2014 г. предвиждат реален ръст на БВП от около 1.5 на сто на годишна база, което е малко по-песимистичен сценарий от заложения в макрорамката към Бюджет 2014 ръст от 1.8 на сто.
Вътрешната вина
Причините за неизпълнението на приходите са комплексни – макроикономически, административни, нормативни и др. Отчетните данни към края на месец август очертават сериозно забавяне на постъпленията от ДДС от внос, които формират съществена част от данъчните приходи в бюджета. Приходите от ДДС от внос за първите осем месеца на годината са в размер на 2.389 млрд. лв., като спрямо същия период на предишната година се отчита намаление със 107.7 млн. лева. Съпоставено с годишния план, приходите от ДДС от внос представляват едва 54.8 процента.
Сериозно изоставане се очертава и в приходите от акцизи. Постъпленията от акцизи за първите осем месеца на 2014 г. са в размер 69.7 млн. лв., което е 58.7% от плана за годината. В сравнение със същия период на 2013 г., приходите от акцизи са с 20.0 млн. лв. по-малко (при планиран ръст в ЗДБРБ от 7.9%) спрямо отчетените за 2013 година. Друг фактор, който оказва негативно влияние върху постъпленията от акцизи през 2014 г., е въведената възможност за възстановяване на акциза за горива, използвани от земеделски производители чрез ваучери, като загубата за бюджета се оценява на около 50 млн. лева. Изготвените оценки очертават неизпълнение на годишните разчети за 2014 г. на приходите от акцизи с около 318 млн. лева.
Надценени са и прогнозите по отношение на постъпленията от корпоративни данъци -за 2014 г. е заложен ръст на декларирания корпоративен данък за годината с 2.0%, докато на база на подадените декларации се отчита намаление на декларирания данък с 3.4 процента. Прогнозите сочат приходите от корпоративни данъци на годишна база да останат с около 79 млн. лв. под плана.
Изготвените оценки за 2014 г. предвиждат неизпълнението на приходите в годишен план да възлезе на 1.062 млрд. лв. (1.3% от прогнозния БВП), като в тях са отразени очакваните ефекти от предприетите мерки за повишаване на събираемостта на приходите до края на годината.
Натиск на разходите
Някои бюджетни системи са поставени в ситуация да не могат да изпълняват своите функции и отговорности, след като разходните им тавани бяха намалени за последните четири месеца на годината. В Министерството на вътрешните работи например, където над 80 на сто от разходите се формират от разходите за персонал, е необходим допълнителен ресурс в размер на 125.7 млн. лв., от които 110 млн. лв. за разходи за персонал и 15.7 млн. лв. за издръжка на системата на Министерството на вътрешните работи за 2014 година. Недостиг се очертава и при финансирането на социални плащания по бюджета на Министерството на труда и социалната политика в размер на 50 млн. лв., от които 36 млн. лв. за помощи за домакинства, за програми за заетост и гарантиране на изплащането на социалните помощи в системата на социалното подпомагане, както и 14 млн. лв. за издръжка на дейностите по изпълнението на основните функции на министъра на труда и социалната политика.
Министерството на здравеопазването чака 24.2 млн. лв., Министерството на регионалното развитие има недостиг в размер на 16.4 млн. лв., от които 13 млн. лв. за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа и 3.4 млн. лв. за дължими обезщетения по отчуждаване на имоти и разплащане на дейности по приоритетни инфраструктурни проекти.
