Ако са верни предположенията, че следващото правителство ще е на ГЕРБ, то ще си има охолен бюджет през двата последни месеца на годината. Това коментираха политици – явно и анонимно, след като актуализацията на основния финансов закон на държавата беше приета на заседание на служебното правителство в сряда, 1 октомври. Никой друг освен елита на Борисов не застана зад поправките на Порожанов. На предварителната среща при него БСП и ДПС не го удостоиха с внимание, а Реформаторският блок излезе с половин дузина отрицания.
Работодателите и синдикатите се обявиха против актуализацията на бюджета за 2014-а. На заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което предварително бе обсъден проектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2014 г., председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев направи следното изявление: „Радикална актуализация на бюджета, особено в предлаганите значими размери, може да бъде предприета само и единствено по инициатива на действащо правителство и при работещо Народно събрание. Актуализацията на бюджета не може да се третира като рутинна експертна работа, която служебното правителство да подготви и да поднесе „за подпис“ на следващото правителство и на следващия парламент“, посочи Велев.
„Настояваме обществото и социалните партньори да получат от служебното правителство в най-кратък срок отчет за изпълнението на бюджета за деветмесечието и съответен анализ, както и информация за състоянието на фискалния резерв и държавния дълг. Не следва да бъде предлаган и приет проект за актуализация на бюджета, който да предвижда по-голям бюджетен дефицит от 3 процента към БВП“, добави той.
Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ са на мнение, че е необходимо оттегляне на представения проект за актуализация на бюджета и подготовка на ново експертно предложение в дефинираните рамки. Според тях такъв проект следва да бъде представен от новото правителство, отразяващо политическите реалности в страната след изборите.
Най-много бодат очите онези 448.5 млн. лв., които се предоставят като „резерв на правителството“. За тях няма разписана разбивка по пера – подход, заради който миналата година президентът Росен Плевнелиев наложи вето над актуализацията на кабинета „Орешарски“.
Абсурдно е да се подпише празен чек на бъдещото правителство и то да харчи на воля по свое усмотрение. Това би му осигурило летящ старт, ако примерно част от тях се изразходват за 13-а пенсия, каквато е българската традиция на мизерията. Въпреки това за два месеца да се похарчат почти половин милиард лева безконтролни пари под благовидната формулировка „буфер“, и то при влошеното състояние на хазната е фискално неморално. Това каза икономистът и кандидат-депутат Мартин Димитров от Реформаторския блок. Блокът е против при европейско ограничение за бюджетния дефицит от 3%, а за България – 2%, да допуснем повече от 100% ръст – 4.2 процента. Димитров каза още, че е абсолютно неприемливо в актуализацията да не се предвидят ясни мерки за намаляване на разходната част, освен някои козметики по Програмата за устойчив растеж. Абсурдно било и поемането на такъв огромен дълг от 4.5 млрд. лв., за да се спасява една частна банка. За Димитров са необясними и заложените 700 млн. лв. за пряка държавна помощ на Фонда за гарантиране на влоговете в банките освен заделените 2 млрд. лв. като държавна гаранция за нов дълг на фонда. Реформаторите обаче намират актуализацията за нужна заради нереалистично заложените приходи в бюджета. Оттам са готови между първо и второ четене да предложат промени в проектобюджета и да отстояват нуждата от оптимизиране на разходите. Неофициално и в ГЕРБ не отхвърлят възможността по част от параметрите да има промени при евентуално гласуване в парламента.
Останалите партии също не приемат философията на промените. Проектът предвижда намаляване на приходите с близо 1.06 млрд. лв. и завишаване на разходите с 450 млн. лева. Този нов дефицит от близо 1.6 млрд. лв. (заедно с минуса при еврофондовете и НЗОК) трябва да се покрие с теглене на нови заеми. Допълнителен дълг в размер до 2.9 млрд. лв. се предвижда и за евентуално оказване на ликвидна подкрепа на банковия сектор.
БСП е против актуализация на бюджета – както в приходната, така и в разходната му част, остро се противопоставя и на увеличаването на дълговото бреме. „Предложеното намаление на очакваните приходи с 1 млрд. лв. е безумно на фона на данните за изоставане от около 650 млн. лева. Това означава, че не се полагат никакви усилия за повишаване на събираемостта. Това е най-лесният начин – като не можем да изпълним приходите, да не се опитваме да го правим“, коментира кандидат-депутатът от БСП Георги Кадиев.
На ДПС не им хареса моментът и разточителството. От една страна, те не искат да четат числа в седмицата преди изборите, а от друга, не са за този, а за предходния вариант на актуализацията. Кандидат-депутатът Йордан Цонев каза, че ДПС продължава да стои зад предложената при кабинета „Орешарски“ актуализация, която предвиждаше намаляване на приходите в по-малък размер – 500 млн. лв., и допълнителни разходи единствено в полза на НЗОК.
По отношение на КТБ законопроектът всъщност развива две алтернативи. В случай че се върви към неплатежоспособност на банката, се предвижда възможност фондът за гарантиране на влоговете да вземе гарантиран от държавата заем в размер на 2 млрд. лв. и да се покрие недостигът в него за изплащане на гарантираните депозити. Развит е и друг сценарий – за спасяване на банката чрез осигуряване на ликвидна подкрепа от бюджета до 2.9 млрд. лева. Не смятам за правилно този въпрос да се решава сега, било то с осигуряването на алтернативи, преди да е ясно състоянието на банката.
Единствено ГЕРБ-ерите се радват на предложенията за проектобюджет. Тяхната теза е непроменена от 2009 г.: „Тежко наследство, но ние знаем как.“ Кандидатката за парламента Менда Стоянова громи предишното правителство – очакваното неизпълнение на приходите от 1 млрд. лв. е логично следствие от раздути прогнози и ревизираните в посока надолу макроикономически показатели са доказателство за това. Стоянова счита за неизбежно и предложеното завишаване на разходите. „Бюджетите на министерствата бяха орязани с 12% при приемането на бюджета заради програмата за растеж на регионите, после се орязаха втори път със заложения буфер от 10 процента. В същото време има поети ангажименти без осигурен ресурс – само в МВР за подсигуряване на вече увеличените заплати са нужни 112 млн. лв.“, даде пример тя.
Финансовият министър Румен Порожанов се кълне, че предложението „обективно отразява единствено „снимката“ на публичните финанси към момента и не обслужва никого – обслужва публичните финанси, обслужва публичните услуги, които се предоставят на населението, обслужва бизнеса“. Министърът подчертава, че не се очаква нарастване на БВП, а инфлацията се очаква да бъде минус 1.1 процента. Според финансовия министър следващото правителство трябва да направи структурни реформи и да преструктурира разходите си, за да се управлява по-ефективно бюджетният ресурс.
