С уговорката, че за пореден път вярваме на социолозите, се налага изводът, че мнозинството в идния 43-и български парламент ще бъде крехко. Според изследване на „Алфа Рисърч“ в Народното събрание (НС) представители ще имат шест партии и коалиции, а по данни на МБМД – седем. (б. авт. – двете агенции уточняват, че проучванията им са самофинансирани). Което само по себе си значи, че нито една политическа сила няма шанса да грабне над 100 мандата. Да не говорим, че лелеяните от Бойко Борисов 121 представители на ГЕРБ са напът да се окажат мираж. Ерго, кабинетът ще бъде съставен изключително трудно предвид тежките взаимоотношения между евентуалните партньори в бъдещата изпълнителна и законодателна власт.
При хипотезата за шест партии в парламента ГЕРБ би имал около 98-100 депутати, БСП – 53-55, ДПС – 44-46, РБ и ББЦ – по 16-18 всяка. Шестата сила – най-вероятно Патриотичният фронт (ПФ) – 12 народни представители, прогнозира „Алфа Рисърч“.
С близки данни, свързани с мандатите, излезе през седмицата и МБМД на Мира Янова, която след като разкри пред драгия зрител сълзливите си любовни приключения в миналото издание на „Биг Брадър“, обяви, че се оттегля от социологията. Обаче мина известно време и тя се завърна в професионалното лоно. В четвъртък агенцията на на г-жа Янова изчисли: ГЕРБ взима 36.1 на сто от гласовете като при седем партии в НС ще има 94 мандата, а при шест – 100. „БСП – лява България“ получава 18.6% и ако в НС влязат седем партии, ще грабне 49 мандата, а при шест – 51 мандата. За ДПС се очаква да гласуват 16.3 на сто от хората, като при седемпартиен парламент партията на Лютви Местан се очаква да грабне 42 мандата, а при шестпартиен – четиридесет и пет. РБ получава 6.6%, като се очаква да спечели съответно 17 или 18 мандата, ББЦ – 4.8 на сто, като и при шест, и при седемпартиен парламент ще вземе 13 мандата. При Патриотичен фронт числата са същите, а „Атака“ би взела 4.6 на сто от гласовете, или 12 мандата.
Възможно ли е да бъде създадено без проблем бъдещо дясно-центристко правителство между ГЕРБ и РБ? Разбира се, че не, предвид тежките разминавания между Бойко Борисов и Радан Кънев (ДСБ) относно приоритетите и политиците в бъдещата власт. Освен ако ДСБ не преосмисли позициите си, което е малко вероятно.
ДПС трудно ще бъде преглътната
за официален партньор и от ГЕРБ, и от БСП, като се има предвид, че за движението правенето на бизнес от политиката е приоритет номер едно. Прекъсне ли се веригата – бягат далеч, като предварително са се опитали да обладаят някой от надеждните, според тях, бъдещи силни играчи в политиката. Да не забравяме все пак, че именно ДПС свали от власт кабинета „Орешарски“, в който владееше няколко апетитни министерства.
Каква ще е ролята на патриотите от ВМРО и НФСБ, при положение че те от месеци са категорични, че ще подкрепят всяка власт, стига тя да работи в интерес на българските граждани. Те биха работили и с ГЕРБ, и със социалистите. Но ще им бъде трудно да се съюзят с ББЦ, където ВМРО бяха партньор и излязоха от коалицията без грандиозен скандал. В обществото обаче остана усещането, че авторитарният и често променящ мнението си лидер Николай Бареков е станал основна причина за напускането на воеводите.
Ако все пак предположим, че се стигне до разбирателство с патриотите и ГЕРБ прибави към максимално прогнозирания за нея брой от 100 мандата 13-те на ПФ, при общо 240 депутати, бихме се сдобили с правителство на малцинството, което, освен че ще търси поне осем гласа, за да е легитимно, за всеки един закон ще трябва да си подсигурява поредното златно пръстче – я от ББЦ, я от РБ. А от практиката се досещаме, че
това излиза скъпо на мандатоносителя
Да не говорим, че често инвестицията се оказва и нерентабилна. Неособено логичните игри на „Атака“ с кворума в 42-рия парламент са достатъчно доказателство за това, как „стайното цвете Волен Сидеров“ е в състояние да изправи на нокти всеки миг дори благодетелите си.
Що се отнася до някакъв бъдещ съюз между левицата, ББЦ и Патриотичния фронт, в най-добрия случай общият им брой депутати ще е седемдесет и седем. И дори да опрат до „незаобиколимия“ фактор ДПС (45), ще се получи мнозинство от 122 депутати. Но сметката едва ли ще е такава. Защото, за разлика от Борисов и Бареков, Красимир Каракачанов (ВМРО)и Валери Симеонов (НФСБ)са доказали, че държат на думата си. Те няма да престъпят обещанието си: „Управление без ДПС!“
Теглим ли калема за широка коалиция обаче, се оказва, че само ГЕРБ и БСП ще имат 151 депутати. Завидно представителство, което би могло да бъде продуктивно в работата си по приоритетите на България.
Но би ли могъл да се случи подобен сценарий, като се имат предвид непреодолимите противоречия между основните политически опоненти? Политиците са длъжни да направят сериозен опит в тази посока. Най-малкото, за да не се харчат още милиони за нови ненужни парламентарни избори. И за да не ни управлява прекалено дълго кабинетът „Близнашки“. Не защото той не е симпатичен на отделни български граждани. А защото е назначен от президента и не е структуриран след законни парламентарни избори. И поради това, че често си позволява действия, които не са приоритет на служебното правителство, но определено обслужват ГЕРБ.
Да не би това да е причината Борисов да ни плаши с избори до дупка?
Каквото и да се случи на 5 октомври обаче, едно е сигурно – изненади ще има и те ще се появят от малките партии и коалиции. „Атака“ като нищо може да скокне и в новия парламент, а АБВ да повиши резултата си, източвайки кръвта на средното поколение в БСП.
Що се отнася до избирателната активност, тя бележи лек ръст в сравнение с началото на кампанията. Може да се очаква, че около 3.2-3.3 млн. ще отидат до урните.
Но дали политиците чуха какво искат от тях хората?
