Турският парламент обсъди и одобри на 2 октомври предложението на правителството да изпрати войски в Сирия и Ирак и да разреши на чуждестранни войници да използват турските бази за нападения срещу бойците на „Ислямска държава“ зад граница. Доближаването на джихадистите „на мерник“ разстояние от турските погранични постове със Сирия притисна Анкара да се съгласи на по-решително участие в оглавената от САЩ коалиция от около 50 държави срещу терористите. Сериозен мотив за турската намеса е и настъплението на ислямистите към охраняваната от турски войници гробница на Сюлейман шах – дядото на основателя на Османската империя (Осман I) в Северна Сирия, която от 1921 г. е турска територия.
Турция, която е един от стожерите на НАТО, досега отказваше водеща роля във военната кампания срещу „Ислямска държава“, защото се страхуваше, че тя би могла да засили позициите на сирийския президент Башар ал-Асад и да укрепи връзките на кюрдските бойци в Сирия с кюрдите в Турция, които вече три десетилетия се борят за по-широка автономия. Освен това Анкара е убедена, че въздушните удари сами по себе си ще бъдат недостатъчни, за да се ликвидира дългогодишната нестабилност по южната й граница. Турската реторика се втвърди, след като взетите в плен от джихадистите 46 турски заложници бяха освободени и това развърза ръцете на турския кабинет.
От гледна точка на Вашингтон Турция често се оказва труден партньор. Ледовете обаче започнаха да се топят през миналата седмица по време на годишното общо събрание на ООН. Когато на 25 септември вицепрезидентът на Щатите Джо Байдън се срещна с турския президент Реджеп Таип Ердоган в Ню Йорк, той го приветства топло с думите „поздравления за изборите, стари приятелю“. Според разпространеното от Белия дом комюнике след срещата, на нея са били дискутирани „спешната нужда от изграждане на коалиция на широка база за сразяване на „Ислямска държава“ по разнообразни пътища, включително и военни действия, спиране на финансирането и прекратяване на притока на чуждестранни бойци в региона“. Обсъждано е било и използването на базата на НАТО в Инджирлик – Южна Турция. Турският президент пък е коментирал пред репортери в Ню Йорк, че страната му вече е готова да се присъедини към коалицията. А по време на срещата на Световния икономически форум в Истанбул на 28 септември е добавил, че „Турция не може да остане извън борбата“ срещу „Ислямска държава“.
Мнозина обвиняват Ердоган, че е помогнал за възхода на джихадистите. Преди около три години Анкара се надяваше да извлече полза от тях, защото те бяха против сирийския президент Асад и против кюрдската работническа партия в Турция – ПКК. Режимът на Асад обаче удържа и той продължи да управлява, въпреки че малцина го признават за легитимен президент. Кюрдите в Ирак и в Сирия се възползваха от вакуума във властта, за да извоюват нови привилегии. През ноември 2013-а сирийските кюрди създадоха мъничка държава на границата с Турция, която нарекоха Кантон Кобани. Тя има собствен премиер и външен министър, както и министри на здравеопазването, отбраната, правосъдието, по въпросите на жените и дори на туризма. А „Ислямска държава“ започна стремителното си настъпление в Ирак и Сирия и се размечта за халифат без граници.
В резултат Турция се прости с мечтите си да бъде водеща регионална сила в Азия и в арабския свят, „снабди се“ с 1.5 млн. бежанци, за които харчи милиарди евро, и се изправи пред перспективата да има за съсед халифата на ислямистите. Това натоварва турската икономика и увеличава социалното напрежение сред бедните турци, които завиждат на бежанците за сравнително добрите грижи и се страхуват от растящата конкуренция за работни места. Богатите сирийци пък качват наемите на жилищата в по-големите градове. Най-големите опасения на турското правителство обаче са от терористични атаки, защото туризмът е един от най-важните стопански сектори.
В резултат на въздушните удари на оглавената от Вашингтон коалиция досега са разрушени множество бази на „Ислямска държава“ в Ирак и в Сирия, включително и петролни кладенци и рафинерии, които са един от основните източници на финансиране на терористите. А мирното население в районите на военните действия вече се моли да се лиши от богатите нефтени залежи само и само да заживее в мир и спокойствие.
Щатският министър на отбраната Чък Хейгъл разкрива, че Пентагонът харчи между 7 млн. и 10 млн. щ. долара на ден за започналите на 8 август операции в Ирак, а по-късно и в Сирия, в които влизат въздушните удари, хуманитарната помощ и издръжката на екипа от съветници и персонал в Ирак, чийто брой скоро ще достигне 1600 души. До 25 септември включително бойните самолети и два бойни кораба са използвали 272 бомби, ракети и управляеми снаряди по цели на „Ислямска държава“ в Сирия и 374 в Ирак. Тяхната цена варира от 1.1 млн. щ. долара парчето за флотските тактически „Томахоукс“ до 99 хил. долара за всяка ракета АGM-176 „Грифин“ с шесткилограмова бойна глава на корпорация „Рейтиън“. Бомбите с лазерно и „Джи Пи Ес“ насочване на „Бойнг“ са по 49 хил. всяка, а на ракетите с лазерно насочване „Хелфайър“ на „Локхийд Мартин“, които се хвърлят от дроновете „Придейтър“ и „Рийпър“ – по около 90 хил. парчето. С други думи, както винаги, някои ще спечелят милиарди от войната.
Текст под снимката: Танкове на турската армия заемат позиции по турско-сирийската граница близо до град Сурук – Tanks.jpg, cvetanka.doc
