Кабинетът "Близнашки " е поел три основни функции една от които е разчистване на пътя за евентуалната партия-победител в изборите, ГЕРБ, в две ключови сфери- кадровата и финансовата. Това е един от изводите на Анализа на политическия септември, изготвен от института "Иван Хаджийски".
В документа се посочва още, че вторият президентски кабинет прави амбициозна заявка за политическо участие. Освен това са налице реални действия за изпълнение – лансираните проекти за мащабни реформи от военното дело до образованието, които надхвърлят компетенциите на кабинети от този тип. Друг интересен извод в анализа гласи, че настоящата предизборната кампания е най-вялата и безинтересната от началото на демократичните промени.
В анализа се посочват различните измерения на политическите амбиции на служебния кабинет. Сред тях е предложението за актуализация на бюджета, което развързва ръцете на бъдещето правителство за безконтролно харчене на пари, които от своя страна пък ще са за сметка на нов заем. Протичащата кадрова подмяна на втория и третия ешелон във властта пък постига две неща. Първото е, че ГЕРБ се "освобождава"от задачата да проведе кадрова чистка и му се предоставя аргумент срещу кадровите амбиции на възможни коалиционни партньори – промените вече са направени. Постигнатото второ пък е, че се укрепва статутът на определени лица, свързани с Плевнелиев и протеста, които след служебното правителство биха могли да налагат позиции на базата на компетентност, придобита в сегашното им институционално качество.
Що се отнася до протичащата предизборна кампания, анализаторите са на мнение, че кандидат-победителят не е сериозно оспорван. Голямата интрига според анализаторите са малките партии – кои от тях ще успеят да преодолеят изборната бариера. Според института, партиите сякаш работят "на свой терен"със своите избиратели и не се опитват да влязат в открит сблъсък или да се конфронтират чрез радикални публични оферти. В документа се посочват и няколко причини за това поведение на политическите сили. Сред тях са умора от близо двегодишното политическо напрежение, а заедно с това и състоянието на постоянна следизборна кампания, което е дело на лидера на ГЕРБ от победата на партията през 2009 година. В допълнение е и редуването на протести иизбори. Така на практика според анализаторите реалният предизборен месец губи своята специфика като време на "кампания".Последната посочена причина пък е, че партиите се опасяват от вероятността по-интензивната предизборна стратегия да доведе до обратен резултат.
Като извод от фокуса върху политическите партии, в анализа се оказва, че борбата се води на четири фронта. В десния сектор борбата е за/срещу монопола на ГЕРБ, който е оспорван от Реформаторския блок. В левия пък се решава въпросът за монопола на БСП и съдбата на АБВ . Що се отнася до пространството в центъра, анализа посочва, че ББЦ прави опит да се противопостави на ДПС. Националистическото сражение също намира място, като Патриотичният фронт атакува позицията на Атака.
Анализът отчита и че резултатът от преференциалния вот ще бъдат от голямо значение за обединение като Реформаторския блок. На дневен ред излиза и въпросът с кого ще се коалира ГЕРБ след пети октомври. БСП предварително е възприела ролята на опозиция. Според института, ДПС се подготвя да вземе инициативата след изборите и да предложи формула на бъдещото управление.
Крайният извод на документа се позовава на социологически проучвания, според които "народът крачи към изборите с крива усмивка: не е убеден в тяхната полза – нищо съществено няма да се промени, а и няма доверие на онзи, на когото се готви да връчи властта".
