Новината, че новият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е избрал френския кандидат Пиер Московиси да отговаря за икономическите въпроси и финансовите услуги, данъчното облагане и митническия съюз на Обединена Европа, предизвика силни реакции от ляво и от дясно във Франция, и в други държави от Стария континент. Просто защото като френски министър на финансите и на икономиката от май 2012-а до април 2014-а той не постигна никакъв напредък по реформирането на френската икономика и затягането на бюджетната дисциплина.
Париж е доволен, което е видно от коментара на Стефан льо Фол – говорител на правителството и министър на земеделието: „Тази номинация отговаря на това, което поиска Франция и на което се надявахме.“ Делегацията на социалистите в Европейския парламент също аплодира назначението и го определи като плесница „в лицето на европейските консерватори“. Те подчертаха, че французин ще отговаря за „изключително важен портфейл в борбата срещу данъчните убежища“ – един от ключовите аспекти в предизборната им кампания. Социалистите смятат също, че Московиси е „историческа възможност за промяна на европейската икономическа политика, която най-накрая да съживи растежа“.
На противоположното мнение са вечно недоволните и мрънкащи членове на Европейската народна партия. Маркус Фербер – член на ЕП от Християндемократическия съюз на германския канцлер Ангела Меркел, отбеляза, че „като бивш финансов министър на Франция Московиси не се е изявил като привърженик на строги икономии“. И в тази връзка той е „грешен“ избор. Според френските им колеги от ЕП, точно когато Париж е обявил, че отново ще отлага датата за снижаване на бюджетния си дефицит под 3% от БВП, Московиси е бил определен за еврокомисар по икономическата политика на ЕС. А това автоматично повдига въпроса какво право ще има той да съветва другите членове на общността по въпроси от тяхното финансово състояние?
Юнкер защити избора на френския кандидат с мотива, че именно състоянието на френските публични финанси прави Московиси идеалния кандидат за портфейла. Защото той е представител на държава с проблеми и би следвало да ги разбира най-добре от всички.
От вниманието на критиците и привържениците на френския кандидат не убягва и фактът, че правомощията му ще са силно ограничени от двама заместник-председатели на Еврокомисията. Според писмото за дейността му, изпратено от Юнкер, Московиси трябва да „работи в тясно сътрудничество“ с финландеца Юрки Катайнен (който ще контролира работните места, растежа, инвестициите и конкурентния потенциал) и с литовеца Валдис Домбровскис (отговорник за еврозоната и социалния диалог). И двамата са твърди привърженици на строгата бюджетна дисциплина. А според правомощията, които им е отредил Юнкер, те ще могат „да спират всяка инициатива, включително и законодателна“ на комисарите, които работят под техния надзор, или с други думи – ще имат право на вето.
По този повод френските опозиционни политици коментираха „опекунството“ над Московиси като неприемливо. А Филип Жовен – ръководител на делегация на френските десноцентристи в ЕП, подчерта, че „за първи път в историята Франция няма независим европейски комисар“, защото всички негови решения ще трябва да се одобряват предварително. Жовен заключава, че „това е срам за Франция и е отражение на печалната действителност за бавното отмиране на френското влияние в ЕС“.
Независимо от мненията на Московиси ще му се наложи да мине през стъргалото на Европейския парламент, където със сигурност ще бъде подложен на кръстосан разпит по ред въпроси, преди да бъде одобрен или отхвърлен. Препитването на французина е планирано за 2 октомври преди обед.
Московиси ще е и лицето, което ще предаде на Париж поредните препоръки на Брюксел. А те клонят към глоба, която може да бъде наложена като част от процедурата по наднормен дефицит, открита срещу Франция, Гърция, Испания и Ирландия през 2009-а. Тогава Париж успя да отложи от 2013-а за 2015-а крайния срок, до който да сведе бюджетния си дефицит под 3% от БВП. Сега обаче се очертава, че тазгодишният недостиг ще се увеличи леко до 4.4% от БВП, ще спадне до 4.3% през 2015-а и ще се доближи до 3% от БВП чак през 2017-а. Вероятната глоба ще е в размер на минимум 0.2% от БВП, или 4 млрд. евро, и би трябвало да се наложи поне с възпитателна цел, като се има предвид строгият спартански режим, на който бяха подложени и Португалия, и Испания, и Ирландия, и Гърция, за да вкарат в ред финансите и дефицитите си.
Московиси вече отбеляза, че неизпълнените бюджетни цели на Франция са „сериозен проблем“, който е необходимо да проучи в новата си роля. По думите му той няма да прави никакви изключения за страната си, но ще проучи внимателно дали не са налице „изключителни обстоятелства“, които са попречили на постигането на бюджетните лимити.
