След отминалите избори, които май отново няма да донесат нов късмет на избирателите, държавата отново ще бъде хранилка за политическите партии. Този път общо десет формации се наредиха на “гишето” и ще получат по 11 лв. за всяка пусната за тях бюлетина в урната. Това ще струва на държавния бюджет повече от 30 млн. лв. годишно.
Освен осемте политически партии, които влязоха в парламента, още две – “Движение 21” и “Глас народен”, преминаха еднопроцентовата бариера, която им осигурява държавното финансиране. Бившата социалистка Татяна Дончева, която е настоящ лидер на “Движение 21”, спечели доверието на около 40 хил. души, а за “Глас народен” на Светльо Витков гласуваха малко над 37 хил. души, което означава, че двете формации ще получат съответно около 430 и 410 хил. лв. на година.
По нашите географски ширини често срещано явление е партиите, които получават държавна субсидия, но не влизат в парламента, да изтъкват, че с парите, които получават, си покриват най-вече разходите по изминалата предизборна кампания. Татяна Дончева смята да развие и структурата на “Движение 21” с тези средства.
“Първото нещо, което ще направим, е да си вземем едно офисче – не много голямо, но да има такова. Ще вземем и по три в Северна и Южна България, за да обхванем по няколко региона. Разгръщането на структури също е усилие, а един щатен човек, който работи по този въпрос, трябва да получава заплата и да има пари за бензин”, каза за “БАНКЕРЪ” Дончева, обяснявайки как ще изхарчи част от средствата, получени от държавната субсидия. И допълни, че ще задели пари и за следващите избори, защото има “много потенциал във формацията”. “Движение 21” ще се разраства не само със сух капитал, но и с дейност.
Победителите на вота от ГЕРБ, които умуват как и с кого да съставят кабинет, ще получат за година малко под 12 млн. лева. Държавната помощ за БСП и за ДПС пък ще бъде съответно около 5.5 и 5.3 млн. лева. Това е финансов шок за социалистите, които ще получават с близо 5 млн. лв. по-малко спрямо миналата година, докато техните бивши партньори ще имат близо 1 млн. лв. повече за харчене.
Елитният Реформаторски блок, който беше изпаднал в безпаричие по време на предизборната си кампания (само партията на Меглена Кунева харчеше държавни средства), сега ще получи финансова инжекция в размер на 3.2 млн. лева. Коалицията “Патриотичен фронт” между НФСБ и ВМРО пък ще получи около 2.6 млн. лева. Другите формации, на които се полага държавна издръжка според Закона за политическите партии, са коалиция “България без цензура”, партия “Атака” и коалицията около АБВ на Георги Първанов, които ще бъдат финансирани съответно с около 2, 1.6 и 1.5 млн. лева.
След приключилия вот един от болезнените изборни въпроси – за размера и начина, по който политическите формации получават финансиране, отново изплува на дневен ред. И пак се заговори за намаляването на сумата на субсидиите, които неотдавна бяха по 12 лв. на глас, но в края на 2013 г. депутатите склониха да се откажат от цял 1 лев, за да правят икономия в държавния бюджет. Дискусионен също остава въпросът как политическите партии да се класират за публичните средства. В момента, за да се докопа една формация до тях, трябва да спечели около 35 хил. гласа, а при намаляващата избирателна активност това число също спада.
За сравнение – от изборите през май 2013 г. до оставката на кабинета “Орешарски”, общо шест партии минаха един процент. Тогава НФСБ и ВМРО се явиха поотделно на изборите и спечелиха 3.7 и 1.9%, а сега с общи усилия прескочиха бариерата и влязоха в парламента. На другия полюс са РЗС и “Глас народен” – партията на Яне Янев не се яви на вота, а “Глас народен” въпреки субсидията, така и не регистрира ръст на привържениците си. Дори нещо повече – неотдавна се твърдеше, че Светльо Витков е “инвестирал” държавните средства не в създаването на партийни структури, а в чисто нов “Мерцедес”. Другите две формации, които паразитираха на гърба на обществото, бяха “Движение България на гражданите” и партия “Лидер”, която влезе в коалиция с “България без цензура”.
