Преференциалният вот, който изпробваме за пръв път на парламентарните избори на 5 октомври, без съмнение заработи. И това незабавно го превърна и във враг номер едно на политическите партии.
Частично появилите се съмнения след евровота, че второто кръстче, с което избирателите тогава отличиха личностните си предпочитания към определен кандидат в дясната част на бюлетината, е плод на моментен ентусиазъм, при сегашния избор не се оправдаха. Примерът как Светослав Малинов измести Меглена Кунева в листата на Реформаторите за място в Европейския парламент бе допълнен от много други.
На парламентарните избори преди седмица общо 1.12 млн. българи (34% от избирателите) се възползваха от правото си на преференция и недвусмислено показаха, че почти една трета от гласувалите у нас този път желаят мажоритарен вот. "Допълнителното кръстче" внесе частични размествания в няколко листи. Частични, защото заради промените в Изборния кодекс лидерът все пак си остава бетониран на своето място. По настояване на ДПС в правилата бе записано, че бюлетина, пусната без преференция, се брои като глас за водача, а кандидат от листата може да се изкачи по-нагоре в нея само ако за него гласуват не по-малко от 7% от избирателите.
Именно чрез този "норматив" Мая Манолова от БСП, която така удобно разработва кодекса дълго време, успя да спаси и своето депутатско място. В Кюстендилския избирателен район, който доскоро се смяташе за бастион на социалистите, тяхната партия вече е втора. За Мая Манолова, която бе лидер на листата бяха пуснати общо 1691 бюлетини с преференция. Но вторият в списъка – Иван Ибришимов, получи 2201 гласа с "чавка" и излизаше напред. Но благодарение на бюлетините без отметка за предпочитание – 8453 на брой, Манолова отново ще се подвизава в 43-ото Народно събрание.
Извън сценария
По време на вялата политическа кампания най-силна агитация за преференциално гласуване водиха кандидатите на Реформаторския блок. Над 50 на сто от избирателите на дясноцентристката коалиция гласуваха с предпочитание за определена личност от листите й. Благодарение на това Мартин Димитров, който бе трети в листата на блока в 24-и избирателен район, стана втори и с предпочитанията на близо 2800 души (около 8%) изпревари Гроздан Караджов.
"За мен преференциалният вот означава ангажимент за много работа и той бе постигнат благодарение на много труд. Това дава възможност на хората да си избират своите народни представители, да гласуват за конкретни личности и след това да изискват от тях изпълнение на обещанията и конкретни резултати и това е стъпка напред към мажоритарния вот", коментира за "БАНКЕРЪ" Димитров, който е от Гражданската квота на Реформаторите. Ротацията в блока обаче няма да доведе до сътресения в коалицията, защото в 24-и МИР те спечелиха общо три мандата.
Размествания сред кандидатите имаше и в листите на ГЕРБ. В 18-ия Пазарджишки избирателен район Димитър Гечев събра 2611 гласа, с които се проправи път нагоре в партийната листа. Във Велико Търново болярите си харесаха 12-ата в листата на ГЕРБ Клавдия Ганчева, която събра 3155 преференции и по този начин се нареди на втора позиция. Бившият депутат Аксения Тилева, която бе десета в листата на ГЕРБ в Стара Загора, също успя да спечели достатъчно гласове, с които се изкачи на втора позиция.
"Чавката" в партийните листи на БСП във Варна избута на по-предна позиция Красимир Янков, който събра 4536 гласа и получи реален шанс за депутатско място. Янков, който беше четвърти в листата, изпревари бившия министър на образованието в кабинета "Орешарски" Анелия Клисарова и доскорошния депутат Борислав Гуцанов, с което техните депутатски кресла са сериозно застрашени.
Други кандидати за депутати от БСП, които заложиха на преференциална кампания, също успяха да постигнат добри резултати. Добрин Данев в Русе се изкачи от пета на втора позиция, олимпийският шампион по стрелба и бивш шеф на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева, която бе последна в списъка на кандидатите във Велико Търново, стана втора благодарение на това, че бе избрана със 17% преференциален вот. Но все пак изтегли късата клечка, тъй като във Велико Търново БСП спечели едва един мандат.
Безспорен майстор в използването на преференцията обаче се оказа опозиционерът на партийното ръководство на БСП Георги Кадиев. Изпадналият от доста време в немилост социалист бе на неизбираемата девета позиция в 23-и избирателен район. Но благодарение на получените над 5800 предпочитания (18.27%) Кадиев си осигури място в парламента.
Чавката – плюс за партиите
Въпреки че партийните ръководства не насърчаваха особено прилагането на преференцията, тя показа и нещо друго – че може да бъде в плюс и за самите формации. Състезанието между конкурентите, които агитират за себе си, влияе положително на изборния резултат и партийната формация. Показателен пример отново е кампанията на Реформаторите – преференция донесе за блока допълнително гласове – за Петър Славов бюлетина с предпочитане пуснаха над 1700 души, а за Кирчо Димитров така гласуваха над 1000 души.
Феноменът 15/15
И на тези избори издънки не липсваха. Широко популярен пример от евровота е как изгря звездата на 15-ия в листата на БСП Момчил Неков, чийто номер съвпадна с цифрата на партията в бюлетината. И сега се получиха подобни "ефекти на номера". Във Варна ДПС, които бяха твърдо против въвеждането на преференциалния вот, пострадаха от него. Там Алеко Атанасов, който бе 18-и в листата, каквото бе и числото на формацията в интегралната бюлетина, получи най-много преференции – цели 1454. Благодарение на това той стана втори за сметка на Ерджан Себайтин. Явно, че това е объркало партийната сметка, тъй като няколко дни след вота Атанасов подаде заявление в ЦИК, с което се отказа от мандата си за народен представител.
За ужас на ГЕРБ феноменът 15/15 застигна и партията на Бойко Борисов. Преди изборите герберите изтъкваха, че няма да правят по-специална разяснителна кампания сред своите гласоподаватели относно преференциите, защото симпатизантите им били по-интелигентни. Но заради комбинацията 9/9 и в листите на ГЕРБ се случиха редица размествания. В Стара Загора, Сливен и Благоевград няколко души минаха седемпроцентовата бариера, която им позволява да се изкачат на по-висока позиция.
Деветият в листата на ГЕРБ в Пловдив – Никола Маневски, получи повече харесвания от третата в списъка Менда Стоянова и по този начин я изпревари. В Благоевград поради същата причина Кирил Котев получи над 6000 преференции и изпревари Даниела Севеклиева, която бе на втора позиция.
Същото се случи и в Стара Загора, където общинският съветник Димитър Желев получи достатъчен брой "кръстчета" и се нареди зад любимката на Борисов Лиляна Павлова. Преференциално от ГЕРБ бяха избрани още Стилиян Митев от Добрич, Петко Ненов от Сливен и Дочко Дочев от Плевен, които бяха с номер девет в бюлетината. И тримата обаче подадоха заявления в ЦИК и се отказаха от мандат в 43-ото Народно събрание.
В Стара Загора с помощта на "цифровия ефект" изгря звездата и на лидера на младите социалисти Диана Михалева – нейният номер за предпочитание съвпадна с този на бюлетината. Именно по този начин Михалева стана втора в листата, задминавайки Георги Гьоков, който е бивш депутат в парламента.
Освен с феномена 15/15, който този път се прояви в различни цифрови конфигурации, неправилно използваната преференцията направи невалидни редица бюлетини. Някои от гласоподавателите примерно са зачеркнали само кръгчето за харесвана личност, но не са посочили за коя партия точно гласуват.
Преференцията – враг на партиите
Въпреки че гласуването за предпочитан кандидат бе въведено изключително трудно и политическите формации дълго време го отлагаха, то все пак показа своите положителни качества. Благодарение на преференцията гражданите частично разбъркаха нареденото тесте карти на политическата класа. А това ужаси партийните ръководства, които очевидно не желаят простолюдието да се меси в техните решения и да се осъществи реална избирателна реформа, за каквато настоява суверенът.
