Божидар Лукарски е роден на 23 юни 1972 г. в Перник. През 1991-ва завършва Националната гимназия за древни езици и култури в София, а през 1996-а – „Право" в СУ „Св. Климент Охридски". Лукарски е бил главен експерт-юрисконсулт в дирекция „Правна" в Агенция за приватизация / Агенция за следприватизационен контрол (1998-2002), главен секретар на район "Младост" в Столичната община (2002-2003-а), заместник-кмет на район "Младост", Столична община (2003-2007). През 2008 г. става адвокат на свободна практика към Софийската адвокатска колегия. Лукарски е член на СДС от 1999 година. От 2010-а до 2013 г. е председател на Контролния съвет на СДС. На XXI Национална конференция на партията, проведена на 6 юли 2013 г., е избран за неин председател. На парламентарните избори на 5 октомври тази година Лукарски беше председател на предизборния щаб на Реформаторския блок (РБ), състоящ се от седем десни политически формации.
Г-н Лукарски, очаквате ли ГЕРБ да състави стабилно правителство, при положение че в 43-ия парламент влязоха осем партии и коалиции?
– Като политик аз съм задължен да съдействам за това. Но нека видим конкретните предложения към нас.
На каква цена РБ ще подкрепи правителството с мандата на ГЕРБ?
– Когато става дума за стабилността на България, не трябва да говорим за цена, защото тя винаги е част от сделка – политическа или каквато и да била друга. Подкрепата на РБ за правителството би трябвало да е на базата на политики, идеи за реформи и истинска промяна. Ние не бихме направили компромис с предизборната ни програма.
А ще настоявате ли за министерски постове?
– Най-отговорно ви казвам, че имаме достатъчно компетентни кадри, за да участваме в изпълнителната власт. Но не това е най-важното. Смятам, че процесът на преговорите няма да е кратък.
Кога предполагате, че ГЕРБ ще излъчи правителство?
– Надявам се преди последната десетдневка на октомври да имаме яснота по въпроса.
Продължавате ли да държите на идеята си новоизбраното Народно събрание да е с двегодишен мандат, то да приеме важни закони, след което да свика ВНС за промяна в конституцията?
– Да и предвид шарения парламент тази идея е по-актуална от всякога.
ДСБ в лицето на председателя й Радан Кънев твърди, че Борисов не трябва да е премиер, докато СДС и ДБГ на Меглена Кунева като че ли сте готови да приемете лидерът на ГЕРБ да е министър-председател…
– Факт е, че ГЕРБ има почти четири пъти повече депутати от РБ. В този смисъл е нормално водещата сила да номинира председателя си за премиер. Идеята на РБ отпреди изборите бъдещият премиер да не е бил начело на предишно правителство действително ни донесе и периферни гласове. Но към днешна дата личностните условия би трябвало да останат на заден план в полза на това да имаме стабилно правителство.
Добре, а ще се съгласите ли Цветан Цветанов да е вътрешен министър, ако това влиза в сметките на ГЕРБ?
– Не – нито аз, нито СДС. Като юрист аз не мога да приема намесата на политическата власт в съдебната система. А това е нещо, което Цветанов правеше като МВР-шеф. Идеята на РБ е да участва в правителството като коректив на лошите практики, които ГЕРБ допусна при предишното си управление. Те са свързани с г-н Цветанов и с г-н Борисов.
Съществува вероятност ДПС да остане извън властта, но кадрите й в администрацията да продължат да работят, като в определени моменти партията на Лютви Местан да подкрепя парламента и правителството. Как ще реагирате на подобна конфигурация, ако в един момент Борисов се споразумее официално с АБВ и с БСП?
– Ние сме твърдо анти ДПС и анти БСП. Ако има такъв вариант с АБВ, той автоматически ще осигури мнозинство на ГЕРБ, но РБ просто няма да участва.
Доколко е реално ГЕРБ да управлява с Патриотичен фронт (ПФ) и РБ, при положение че мандатите ви са общо 126 ?
– И математически, и чисто политически аз не изключвам подобна хипотеза. Но при този вариант ще е необходимо да уеднаквим вижданията си за идеите как да извадим България от кризата. В нощта на изборите ПФ в лицето на един от лидерите си Валери Симеонов (НФСБ) излезе с изказване, че не би участвал в преговори с РБ заради участието на Народна партия "Свобода и достойнство" на Корман Исмаилов в нашата коалиция. Не приемам никакви ултиматуми, но по принцип мисля, че с патриотите можем да намерим допирни точки.
След изборите изгладихте ли противоречията си с ДСБ?
– Всички колеги от коалицията разговаряхме и стигнахме до извода, че България не може да няма правителство и че не е най-важното кой ще е премиерът.
Но напрежението в РБ е очевидно. Някои анализатори дори прогнозират, че скоро след като сформирате парламентарната си група, тя ще се разпадне. Има ли ревност между вас, лидерите?
– Не. Лично аз нямам проблем, ако бъдещият ни председател се казва Радан Кънев или Петър Москов. Просто отложихме това за след изборите, за да не се разцепим. Иначе принципни различия нямаме. Не мисля, че парламентарната ни група ще се разцепи. Не смятам дори, че имаме различия и за това кой да оглави правителството на ГЕРБ. Защото в изборната нощ с г-н Кънев стигнахме до общ извод. Впоследствие се появиха други негови изказвания. Но… нека да мине малко време, да се успокоим и мисля, че ще стигнем до правилното за България становище.
Как ще коментирате тиражираната в мрежата информация, според която лидерът на ДСБ е готвен да поведе президентска партия, която ще е подкрепяна от Кристалина Георгиева, Огнян Донев, Иво Прокопиев, Саша Безуханова и "Протестна мрежа"?
– Чуват се всякакви хипотези. На повечето от тях не вярвам. Със сигурност обаче РБ не може да бъде проводник на олигархичните интереси на тези господа.
И на 10 ноември ще има конгрес на РБ, ще изберете общ председател?
– Да, това е много емблематична дата – точно 25 години след промените. Дотогава трябва да изберем и граждански съвет, защото сегашният е нелегитимен -. с изтекъл мандат е.
Кое е първото нещо след бюджета, с което трябва да се заеме новото парламентарно мнозинство и правителството?
– Кризата с КТБ. Проблемът се проточи изключително неприятно във времето, най-вече с мълчаливото съдействие на управителя на БНБ. Кризата трябва да бъде решена максимално бързо, за да бъдат спокойни както вложителите, така и европейските партьори на България. Защото не е тайна, че един срив в банковата ни система може да ни извади от членството ни в Европейския съюз.
Абсолютно съм за това Иван Искров да бъде сменен като гуверньор на Централната банка. След това трябва да има политическо решение, а не само на независимия банков регулатор, което да подпомогне разрешението на кризата в КТБ. При всички положения трябва да се види каква е наличносттта в Гаранционния фонд, защото се чуват различни хипотези. Предложението от миналата седмица на служебния финансов министър Румен Порожанов за предвиждане в бюджета на някакви средства за евентуално поемане на част от активи в банковия сектор (не само КТБ) е добро. Но трябва да се има предвид, че каквито и публични средства да се вкарат за възстановяване на банковия сектор, те трябва да бъдат върнати. Това обаче е свързано неминуемо с актуализация на бюджета на 2014-а година.
Приемате ли предложението на ДПС да бъдат осветлени вложителите в КТБ?
– Това е едно от нещата, които трябваше да се случат. За да е ясно кой с какви средства е в КТБ, откъде е произходът на тези пари, кой какви кредити има да връща, защо са теглени те, доколко са обезпечени и т. н. Не трябва да оставяме банковия сектор на самотек.
Кои са другите неотложни задачи пред бъдещите управляващи?
– Промяна в правосъдната система и административна реформа. За да върнем инвеститорите, които избягаха от България, тъй като законите се променят на всеки шест месеца. Като адвокат гледам с голям песимизъм на факта, че Законъгт за обществените поръчки през последните три години се промени четири пъти заради специални хора. И към момента той е несъвършен. Неглижира се електронното участие в процедурите. Силно застъпен е субективният фактор, отнасящ се до хората в комисиите. Последната кощунствена промяна, която извърши вицепремиерът Даниела Бобева дни преди закриването на предишния парламент, бе въвеждането на нереално високи такси за обжалване на обществените поръчки. Факт е, че в нашата съдебна система държавната такса е процент от материалния интерес. Но идеята за по-висока държавна такса е всъщност да спре безконтролното обжалване и т. нар. бавни процеси, каквито има примерно по ГПК. А специално по ЗОП, административните процедури като специален закон спрямо Административнопроцесуалния кодекс така или иначе са изключително бързи. Несъразмерното ограничаване на жалбите и на участието на нарушените интереси на жалбоподателите е нереалистично и действително спира голяма част от хората да си потърсят правата, които в обществените поръчки са доста нарушени.
Стигнахме до корупцията. Затова ли най-вече настоявате за спешна административна реформа?
– Да. На първо място, административният щат е изключително раздут, особено в местната власт. Европа отдавна е направила своите забележки по отношение на това, че в България има изключително голям брой общини, които са несъраразмерни както с територията на държавата ни, така и с населението. Дори наскоро се създаде нова община Сърница с едно населено място в нея само и само оттам да вървят еврофондове.
И вие ли като ДСБ смятате, че прокуратурата трябва да се отчита пред парламента, тъй като тя често попада под влиянието на политиците?
– Да. Едно от предложенията на РБ за промени в правосъдната система е свързано с мандатността, избираемостта и отговорносттта на главния прокурор пред Народното събрание. Трябва да се предвиди и възможността той да бъде отзоваван, защото реално към днешна дата главният прокурор си е политическо лице.
На кого е политическо лице Сотир Цацаров?
– Цацаров изпълняваше поръчки както на предишното правителство на ГЕРБ, така и на следващото на Пламен Орешарски. Той винаги е бил политически отговорен. Нека да стане такъв, но да има възможност за отзоваването му. Но… прокуратурата не е единствената, която способства за провеждането на нечестни избори. Има много прецеденти с гласуването на българи в чужбина. Ще ви дам само един пример. В понеделник говорих с моя брат, който живее в Швеция. Той ми каза, че от негови приятели, членове на избирателни комисии в скандинавските страни, знае следния факт: осем рейса с гласоподаватели с български паспорти – мюсюлмани, говорещи турски език, рано сутринта в неделя са пристигнали в секцията в Стокхолм. Тези хора са гласували и са заминали, за да гласуват в Гьотеборг и след това в Малмю. В края на работния ден на секцията минават границата и гласуват в Копенхаген. Осем рейса по 50 човека са 400 човека, които умножават четири пъти своя вот. Те гласуват организирано най-вероятно за ДПС. И са ограничени само от една декларация, която подписват, че няма да гласуват на друго място. Носят отговорност по чл.313 от НК, но върви, че ги гони. В историята на България осъдените за престъпления по чл.313 от НК се броят на пръстите на двете ръце. Това се прави масово в чужбина.
Как може да бъде ограничен процесът в бъдеще?
– Ще мислим. Реално погледнато, това може да се прави на много места. Знаете, че близки са избирателните секции на столиците на държавите от Бенелюкс. Това, предполагам, че и там се е правило масово. Както се казва, в София можем да вземем един рейс за избирателните секции в Ниш и в Белград и след това да стигнем до Загреб, за да учетворим гласа на всеки един избирател. Това прави ДПС.
А какво ще направите вие за младите хора в България?
– Много силно и приповдигнато ще прозвучи, ако кажем, че искаме да откриваме работни места и да се върнат хората от чужбина. Те стабилно са си намерили работа там и не виждат в държавата ни нито икономическото си бъдеще, нито това на своите деца. Искам квалифицираните млади кадри да престанат да напускат България. Инженерното, юридическото, медицинското образование, част от техническите ни специалности са изключително добри. Почти всички тези хора обаче после заминават на Запад. Между другото бих попитал популистките партии и най-вече "Атака", които толкова прокламират нашето съвместно бъдеще с Русия, защо техните лидери изпращат децата си да учат в Западна Европа. Защо като е толкова хубаво в Москва, Петербург, Тула, не отидат да живеят там заедно с децата си?
Нашата задача е да създадем такава устойчива среда в малкия и средния бизнес, че инвеститорите да могат спокойно да откриват работни места и да поддържат нормална заетост. В София до голяма степен заплатите са европейски. Защо да не направим това във всеки един регион на България и във всеки отрасъл на икономиката?