Да сгрешиш веднъж е допустимо. Да допуснеш същата грешка отново, значи или си глупав, или не си си научил урока. Ако обаче фалът се случи за трети път, е очевидно, че е направен нарочно, с определена цел. Точно така изглеждат отстрани действията на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, след като и третият й опит да осигури охрана на стратегическите си обекти се провали. При тази ситуация, независимо от неотминаващите съмнения за източване на държавните запаси, за сигурността на общо 36 складови бази в страната ще продължат да се грижат служителите на… самата агенция.
Нелепото в цялата ситуация е, че обществената поръчка за 12 млн. лв. е обявена за незаконосъобразна от Комисията за защита на конкуренцията със същите мотиви, с които бе спрян и предишният търг. И ако тогава предположихме, че става въпрос за чиновнически недомислия, разсеяност или непознаване на законите, то сега единственото обяснение е желанието на Държавния резерв задкулисно да предопредели изхода от надпреварата. На същата мисъл навежда и фактът, че производството пред антимонополния орган отново е било образувано след жалба на “Комакс 2001” – фирмата, която през юни тази година оспори и предишната процедура.
Тогава първият проблем бе изискването кандидатите да имат не по-малко от 50 броя собствени или придобити с договор за лизинг патрулни автомобила. Според антимонополистите това ограничава необосновано броя на евентуалните участници в обществената поръчка, след като законодателството дава възможност на всеки кандидат да използва ресурсите на други физически или юридически лица. При неоспоримостта на нарушението, потвърдено дори от Върховния административен съд, председателят на агенцията “Държавен резерв и военновременни запаси” Емил Колев си е взел поука и в последвалата нова процедура е записал, че колите могат да бъдат осигурени чрез договор за наем или други междуфирмени отношения.
Дотук добре, но Колев явно е решил да се направи на разсеян за втория нередовен елемент в поръчката, а именно – методиката за определяне на комплексната оценка. В предишния търг тя съдържаше субективни показатели и бе в противоречие с основните принципи на Закона за обществените поръчки. При все това и този път бяха заложени субективни критерии – като оценка на предложените планове и концепция за организация на физическата денонощна въоръжена охрана, макар и с подробно описание при какви обстоятелства дадената оферта ще получава съответните точки.
Според експертите на КЗК определянето на показателите за оценка на офертите е част от оперативната самостоятелност на възложителите. Те сами формулират такива показатели, които имат преимуществено значение за избора им на изпълнител, като посочват и тяхната относителна тежест. За да бъде обаче методиката законосъобразна, тя трябва да е създадена така, че при нейното прилагане да се стигне до обективно класиране на офертите и определяне на успешния участник. В конкретния случай възложителят е определил, че Комплексната оценка за класирането на кандидатите се получава като сбор от три показателя – “Обща предлагана цена за физическа денонощна въоръжена охрана за една година” с тежест 50, “Обща предлагана цена за срок от една година за поддържане на съществуващата техническа система за сигурност, мониторинг и реакция с автопатрулни екипи, подновяване и изграждане на нови технически системи за сигурност, наблюдение и контрол на територията на всички обекти” с тежест 10 и “Оценка на предложените планове и концепция за организация на физическата денонощна въоръжена охрана” с тежест 40. Предложенията на участниците по първите два показателя имат цифрово изражение и оценката може да се извърши на базата на математическа формула. Но за последния е предвидено, че поставянето на оценките по определената скала от 100, 50 и 10 точки ще става въз основа на експертното мнение на комисията, като се посочват причините (недостатъци, преимущества, анализи, изводи). Освен това изрично е отбелязано, че критериите за оценка не са изчерпателни и всеки участник може да предложи други, за които да бъде оценен.
“Видно от така заложения начин на оценяване е, че липсва достатъчна яснота въз основа на какво ще се извърши преценката и към коя от предвидените три оценки (100, 50 и 10 точки) попада съответното предложение. А това води до нарушаване на принципа на равнопоставеност. Също така няма достатъчна яснота и за обстоятелствата, на базата на които се поставят конкретно 100, 50 или 10 точки. Заложено е, че 100 точки получава предложение, което е “пълно и детайлно изготвено”, а 50 точки се дават за “добре изготвено” или “по- общо”. В документацията за участие обаче не е конкретизирано какво следва да се разбира под тези понятия. Не са заложени и конкретни изисквания за съдържанието на техническите предложения, като единствено в методиката са изброени основните елементи, които следва да съдържат”, изтъкват от Комисията за защита на конкуренцията.
