За да закърпи някак си финансовото състояние на Националната електрическа компания, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) отряза едно друго важно дружество. И на практика заложи нова бомба в енергетиката, която съвсем скоро ще избухне и ще се чуе чак в Брюксел.
Оказа се, че заради некадърността на политиците и глупостта на чиновниците и пишман специалистите сега ще плащат не само потребителите на електроенергия, а ще го отнесе и държавният Енергиен системен оператор (ЕСО). По изричното настояване на Европейската комисия той бе отделен от НЕК, поемайки управлението на системата и организирането на пазара на електрическа енергия, включително и на либерализирания пазар. Сред задачите му също така е да осигурява експлоатацията, поддръжката и надеждното функциониране на далекопроводите и поддържане на спомагателни мрежи. С две думи – той гарантира преноса на тока до крайните клиенти, както и транзита към чужбина.
Съгласно Закона за енергетиката предстои сертифицирането на ECO като независим преносен оператор от българските власти. След което е необходимо компанията да получи съответната нотификация от Европейската комисия. Според Директива 2009/72 условието за това е тя да разполага с висока степен на независимост, с всички човешки, технически, физически и финансови ресурси за извършване на дейността й. Днес обаче ЕСО не само не разполага с пари, ами и уверено върви по стъпките на НЕК. Приходите на фирмата за миналата година намаляват и общата загуба за 2012-а и 2013-а след данъчно облагане достига 38.117 млн. лева. В резултат на системното намаление на цената за пренос и достъп държавното дружество е натрупало недовзет приход от над 82.84 млн. лв. само за периода януари-юни 2014-а.
Ситуацията се усложнява от това, че ЕСО е длъжна да осигурява допълнителни резервни мощности, балансиращи променливото производство от соларни и вятърни паркове, което води до нови харчове. До неотдавна те се компенсираха отчасти от наложените през септември 2012-а временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи на производителите на зелена енергия, които трябваше да плащат между 2 и 40% от своя доход. Но впоследствие, през миналата година, Върховният административен съд отмени решението на ДКЕВР за въвеждане на временните цени и сега системният оператор е принуден да връща неправомерно събраните суми. Общо те възлизат на близо 38 млн. лева.
Поради всички тези причини в края на септември ЕСО поиска ДКЕВР да увеличи действащата сега цена за достъп до електропреносната мрежа – 1.36 лв. за мегаватчас (без ДДС), и цената за пренос през електропреносната мрежа – 6.62 лв за мегаватчас (без ДДС). Само че не уцелиха момента.
“Съпоставяйки отчетените приходи от предоставяне на преносна способност за 2013-а в размер на 54 млн. лв. и включените в ценообразуващия модел прогнозни приходи от предоставяне на преносна способност в размер на 36 млн. лв., е видно, че ЕСО ще акумулира достатъчно средства за изпълнението на своите цели. Трябва да бъде отчетен и фактът, че износът на електрическа енергия бележи ръст с 85% за първите осем месеца на 2014 г. спрямо същия период на изминалата година”, заявиха важно от регулаторната комисия и оставиха дружеството само да се оправя със сложната ситуация.
Нито аргументите на ЕСО, че запазването на старата цена, в която са орязани разходите им за амортизации, ще доведе до автоматично генериране на счетоводна загуба от 32 млн. лв., нито непризнатите социални разходи, които представляват задължение на фирмата към персонала по силата на подписан Колективен трудов договор с всички синдикални организации в отрасъл “Енергетика”, успяха да впечатлят ДКЕВР.
“Предишните управляващи заложиха фалита на Електроенергийния системен оператор, като намалиха драстично цената му за пренос. Да – може да лицензираме тук компанията като преносен оператор, но дали Европейската комисия ще му даде съответната нотификация? Няма да даде, защото едно от изискванията е да има финансова стабилност. А ЕСО не е финансово стабилен”, смята председателят на Независимата синдикална федерация на енергетиците към КНСБ Божидар Митев.
Проблемите обаче далеч не се изчерпват с това. Тези дни стана ясно, че ЕСО е със запор на сметки за 3.6 млн. лева. Мярката е наложена, след като Софийският градски съд е уважил молбата на испанската “Ибердрола Ринюъбълс” за обезпечение на бъдещите искове. Причината е усвояването от държавната фирма на гаранции по неосъществен вятърен проект на частната компания в България. Тепърва иберийците ще се съдят с държавата за връщане на парите, освен ако не се стигне до някакво споразумение. Проблемът е, че се задават и други подобни искове.
До тази ситуация се стигна, след като през 2011-а всезнайковците във властта се усетиха, че са прекалили с разрешенията за зелена енергия и започнаха да изискват от бъдещите инвеститори в такива проекти да внесат гаранции между 25 хил. лв. на мегават за малките обекти и 50 хил. лв. за големите. С тези средства уж трябваше да се покрият евентуалните разходи на НЕК за присъединяване на централите към съответната мрежа. Но после присъединяването на нови екомощности изцяло бе замразено и зейна една нормативна дупка. В Закона за енергията от възобновяеми източници е записано, че авансът остава в полза на собственика на мрежата, ако обектът не бъде изграден в срока по договора и “неизпълнението е по причина, за която производителят отговаря”. За държавна намеса обаче и думичка не се споменава. И по всичко личи, че ЕСО ще връща и тези суми.
Излиза, че предприятието, което трябва да гарантира енергийната ни сигурност, е изключително нестабилно. Така че, искат или не, и ДКЕВР, и следващият кабинет ще бъдат принудени много внимателно да се замислят по този въпрос.
