Как семейството на бившия главен архитект на Каварна успя да свърти имущество за повече от 4 млн. лева? На този въпрос все още няма никакъв отговор – прокуратурата трета година точи дело за далавери с общински терени срещу същия този архитект. И разследването все не ще и не ще да приключи. За сметка на това папките се прехвърлят като топки за пинг-понг из цяла България: от Добрич към София, оттам – към Варна, а нищо чудно да има и други дестинации. Сега на ход е съдът, който е сезиран с иск за конфискация от държавата. Пък дано поне той открие как у нас се печелят такива пари.
Бившият главен архитект на Каварна Юлиян Илиев безспорно може да се бори за място сред най-заможните хора в държавата – той и съпругата му са се свъртели с имане, което Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) е оценила на 4 690 825 лева. Как и кога семейството на архитекта е станало толкова имотно можем само да гадаем, тъй като законът не предвижда задължение за главните архитекти на общините да декларират имущественото си състояние пред Сметната палата и съответно да му дават публичност. Но не е тайна, че този пост съдържа много изкушения, предполагащи престъпване на правилата и на правовия ред.
Всъщност колко точно е имотен Илиев стана ясно от съдебния иск, с който преди седмица (8 октомври) КОНПИ поиска конфискацията на имущество, собственост на архитекта, на съпругата му Евгения и на двете им дъщери. В списъка за конфискация са включени общо над 800 дка земеделска земя в Добруджа, апартаменти, дворни места в курортните зони край Черноморието, дружествени дялове и парични влогове. Всичкото това имущество в момента е под запор или възбрана – също по искане на комисията. А дали съдът ще го отнеме в полза на държавата, ще се види тепърва – съдебните баталии около него предстоят.
Илиев стигна дотук заради обвиненията, повдигнати срещу него. Той бе назначен като архитект на Каварна през 2006 година. Но бе арестуван през септември 2011 година заедно с още двама каварненци: бившия шеф на общинския отдел "Териториално устройство" Десислав Костов и служителя на Агенцията по вписванията и бивш общинар Деян Дечков. Срещу тях бяха повдигнати обвинения в престъпления по служба и се твърдеше, че са участвали в мащабна схема за далавера с имоти. Илиев и Костов бяха отстранени от постовете си в общината по искане на прокуратурата, а впоследствие подадоха молби за напускане и те бяха приети на мига. И тримата задържани бяха пуснати на свобода, но срещу парична гаранция, при това за немалки суми: 20 000 лева.
Сумите за гаранциите съвсем не са високи на фона на имуществото, което се оказва, че притежават обвинените за аферата. От КОНПИ обясняват, че семейството на Дечков разполага с имущество за 338 657 лв. и включва имоти в Каварна и Добрич, автомобили и средства по банкови сметки. Но с иска се търсят общо 741 491 лв., които включват и средствата от продажба на имоти, извършени междувременно. Що се отнася до имуществото на архитект Илиев – наличното, което е запорирано и поставено под възбрана, според комисията, струва 1 235 713 лева. За сметка на това се уточнява, че Илиев и съпругата му Евгения – също архитект, са разведени, но фиктивно продължават да си живеят заедно. Архитектът притежава на свое име 311 дка земеделска земя, а Евгения Илиева – 517 декара.
Аферата в Каварна гръмна в навечерието на местните избори, когато Цонко Цонев трябваше да се бори за поредния си мандат от името на ГЕРБ. Тогава кметът прозря зад операцията на местните антимафиоти политическа поръчка, "оформена" от партията на Яне Янев – РЗС. Защото сигналът срещу общинарите бил подаден от рибар – симпатизант на РЗС. Вероятно именно заради изборите тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов странно се умълча за скандала в Каварна – нещо необичайно на фона на многословните му шумни хвалби по повод на по-незначителни операции. Но все пак Каварна е достатъчно малък градец, за да може за случката да се разчуе бързо, както и стана.
В началото на разследването полицаите все пак се поразприказваха. Така стана ясно, че се разследва схема, в която апетитни общински терени досами брега на морето, на първа линия, са били прехвърляни на близки и роднини на тримата обвиняеми по цени, далеч по-ниски от пазарните. Първоначално те издирвали малоимотни несретници, които да бъдат "оземлени" с терени на морето – прехвърляли им право на строеж, а след това те придобивали възможност да откупят и земята, при това за жълти стотинки. След което вече узаконените "собственици" прехвърляли терените на близки на общинарите.
Всъщност тази схема не е откритие на каварненските далавераджии – няколко години преди това тя бе успешно приложена в Приморско, където роднини на съдии и прокурори се облажиха с апетитни терени, след като бяха квалифицирани като "малоимотни" – скандал, който така си и остана ненаказан.
Втората незаконна схема според МВР включвала манипулации в устройствения план. Твърдеше се обаче, че в Каварна е била прилагана и друга схема: частни имоти, придобити от общината чрез търг, били обособявани като общи (съсобствени) парцели със съседни общински земи. Така новоизпечените собственици получавали правото да изкупят без търг и съседната общинска земя, при това на доста по-ниски от пазарните цени, за да се ликвидира съсобствеността.
Обвинението заяви през 2011 г., че Илиев се е облагодетелствал от три "съмнителни" сделки. Какво се случва с наказателното дело сега, три години по-късно, обаче можем само да гадаем – прокуратурите в страната странно мълчаливо си прехвърлят папките вече три години.
Цял ден отне издирването на папките с делото срещу каварненския главен архитект: първо, от окръжната прокуратура на Добрич във вторник (14 октомври) обясниха, че нямат отношение към делото, защото от самото начало то се наблюдава от Софийската градска прокуратура. Така и не казаха по какви неведоми причини това е така. Но пък от пресцентъра на СГП уточниха, че делото вече не е и при тях и е препратено на Окръжната прокуратура във Варна. Защо – пак не стана ясно. А настоятелните ни опити да открием преписката във Варна удариха на камък. Накрая делото се оказа в Силистра. Оттам потвърдиха, че при тях има висящо производство, но само срещу Дечков. Но пък силистренските магистрати върнаха топката обратно към Варна – там вече имало внесен обвинителен акт в съда: само срещу Илиев и Костов. Дори е насрочено дело за началото на ноември и магистратите са заделили три дни за разпит на свидетели.
Така че дело все пак ще има, какво ще излезе от него е друг въпрос.
Чакат окончателното решение за Яйлата
Буквално до дни се очаква Върховният административен съд окончателно да се произнесе за законността на строежа в местността Яйлата край Каварна. Това е част от археологически резерват, в който братята Иван и Илко Павлови от Генерал Тошево се опитаха да издигнат незаконна постройка под благовидния предлог, че всъщност ремонтират рибарската хижа, която закупили от местна земеделска кооперация заедно с терена. Историята датира от 2007 г., когато за първи път бе направен опит за "ремонт" на постройката с тонове излят бетон. Гръмна обаче грандиозен скандал, главно благодарение на екоорганизациите, които наскачаха в защита на едно от малкото останали девствени природни кътчета край морето. И ДНСК беше принудена да спре строежа. После работата по обекта бе тайничко подновена, та се наложи през 2013 г. ДНСК все пак да обяви градежа за незаконен, а впоследствие това становище бе потвърдено и от съда. Пак тогава ДНСК оповести, че проверката й е установила "сериозни нарушения при издаването на разрешението за строеж през 2011 г. от главния архитект на община Каварна". Груби нарушения имало и по отношение на нормативната уредба по устройство на територията, по опазването на околната среда и културното наследство, както и при изпълнението на самия строеж.
