Още от края на 2008-а стотици чиновници, които отговарят за еврофондовете, взимат двойни заплати, бонуси или други придобивки – уж за да си вършат по-добре работата. Идеята за тази привилегия дойде от Брюксел, след като тамошните експерти се удивиха от огромното текучество на кадри и пълната некомпетентност на българската администрация да се справи с управлението на европейските пари.
За пореден път обаче се убеждаваме, че похватите, които работят на Запад, изобщо не виреят у нас. Вън от съмнение е, че заплащането на чиновниците е ниско, но пък липсват и постигнати резултати, които да оправдаят бонусите. Оперативните програми продължават да кретат, усвоените средства са едва около 15 на сто, а до края на програмния период остават две години. Не звучи сериозно и оправданието, че без допълнителните възнаграждения ситуацията щяла да е още по-трагична. Най-малко защото усвояването на средствата зависи в по-голяма степен от подадените проекти, отколкото от управляващите органи на програмите.
На практика държавните служители би трябвало да предоставят месечни доклади за дейността и на тази база да получават или не бонус към заплатата си. Доколко обаче тези правила се спазват, трудно може да се разбере, тъй като ведомствата усърдно крият случващото се „в кухнята им“, а самите чиновници си мълчат по съвсем разбираеми причини.
Със сигурност най-сериозен интерес сред обществото и по специално в бизнес средите предизвиква
материалното стимулиране
на 238-те експерти от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, които отговарят за програма „Конкурентоспособност“. По данни от Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз досега служителите на агенцията са възнаградени допълнително с около 4 млн. лева. Първите евробонуси са по договор от септември 2008-а и обхващат месеците до края на 2009-а. За това време са платени почти 1.6 млн. лева. За 2010-а пък са били похарчени над 907 хил. лв., а предвидените за тази година пари са в размер на 1 449 211 лева. Още на 24 октомври официално попитахме Изпълнителната агенция дали бонусите се раздават „на калпак“, или все пак се следи кой колко работи. Поискахме също така да съобщят какъв е средният размер на допълнителните възнаграждения, както и дали изпълнителният директор Марияна Велкова също получава такива, но до редакционното приключване на броя отговори така и не получихме.
Освен за служителите на агенцията за малките и средните предприятия обаче програма „Конкурентоспособност“ е осигурила бонуси и за чиновниците в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Експертите в дирекциите „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ЕФК) и „Вътрешен одит“ усещат за пръв път европейската благодат през септември 2008-а, като до края на 2009-а са им платени общо 663 948 лева. Двойните заплати продължават и през 2010-а, когато за 80-те служителя на дирекция ЕФК са били предвидени над 706 хил. лв., а за одиторите – над 100 хил. лева. През тази година средствата за допълнително материално стимулиране са дори още повече – съответно 722 хил. лв. и 114 хил. лева.
Сериозни са облагите
и за чиновниците, които управляват европарите за екология, нищо че програмата „Околна среда“ продължава да е на дъното с едва 9.74% усвоени средства. Става дума най-вече за работещите в дирекциите „Кохезионна политика за околна среда“ и „Фондове на Европейския съюз за околна среда“ в екоминистерството. Оглавяваното от Нона Караджова ведомство е спечелило проект за 16 087 754 лв. по споменатата оперативна програма с цел да се осигурят бонуси за служителите, ангажирани с еврофинансирането. Първите месечни стимули са започнали да се изплащат още със заплатите за юни и ще продължат да радват евроекспертите до края на 2013 година.
Според официалните данни във въпросните дирекции има 141 щатни бройки, което означава че средната добавка към месечната заплата трябва да е 3680 лева. Реално обаче усвоените до септември средства са 810 158 лева. Така излиза, че през юни, юли и август надбавките са били средно по 1915 лева. Наистина в тези суми влизат и парите за осигуровки, но, от друга страна, не би трябвало всички да получават тези екстри.
Отделно са осигурени
852 хил. лв. за участниците в работните групи
инициирани от дирекция „Кохезионна политика за околна среда“. Контрактът за тези пари е сключен в края на август, а продължителността му е до 27 февруари 2014 година.
Други 8.6 млн. лв. от „Околна среда“ ще отидат за допълнителни възнаграждения на служителите, изпълняващи дейности, свързани с подготовката, координацията, изпълнението, мониторинга, оценката, финансовото управление, контрола, одита, осигуряването на публичност и информация на програмата. Договорът за тези средства е подписан в края на февруари и до септември са били усвоени близо 184 хил. лева. Според документите бонусите ще продължат да се изплащат до началото на 2014-а.
Интересно е, че Министерството на околната среда и водите има още един проект със същата цел, но от октомври 2010-а. Той е за 9.3 млн. лв. и също продължава до началото на 2014-а. По него засега са усвоени 434 хил. лв., но явно те не са били достатъчни, щом ведомството е поискало още 8.6 млн. лева.
Не са малки бонусите в регионалното министерство, но там поне има някакъв видим ефект от работата на чиновниците. В строителното ведомство допълнителни възнаграждения се раздават още от края на 2008-а с витиеватото обяснение за ограничаване на текучеството и повишаване на мотивацията. Говорим за малко над един милион лева, които в рамките на една година са раздадени на администрацията, заета с управлението на програмата „Регионално развитие“. Веднага след изтичането на този проект (март 2010-а) министерството е спечелило друг, този път за 3.46 млн. лв., които трябва да стигнат до края на април 2012-а. Засега по този договор са усвоени малко над 1 млн. лева. В същото министерство има и още един проект за мотивация на служителите с принос за изпълнението на дейности по управлението на финансовата помощ от Европейския съюз. По него са предвидени почти 260 хил. лв., които трябва да се усвоят до юли 2012-а.
През октомври миналата година е договорено допълнително възнаграждение в размер на 4.6 млн. лв. и за 153-мата служители в Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“. Средствата са за 24 месеца, което прави
средно по 1264 лв. на човек месечно
Всички бенефициенти по програмата „Транспорт“, с изключение на „Метрополитен“, също са се възползвали от възможностите за допълнително финансово стимулиране. Най-много пари – 6.5 млн. лв., са осигурени за управляващия орган на програмата. Последният договор е подписан през март и по него са предвидени 2.8 млн. лв. за 24 месеца.
Характерно за останалите структури е, че има договорени средства, но все още няма реални плащания. Вероятната причина са изключително слабата работа и липсата на проекти. Националната компания „Железопътна инфраструктура“ например разполага с близо 1 млн. лв. за допълнително материално стимулиране на работещите в звената за изпълнение на проекти, Пътната агенция е договорила 657 хил. лв., държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – 240 хил. лв., а Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав“ може да се похвали с 60 хил. лева (бел. ред. – това е и единственият проект на агенцията по оперативните програми) . Засега обаче нито един техен служител не е бил получил и лев отгоре.
В края на краищата може да се каже, че докато администрацията не се научи да работи по европейските стандарти, каквито и стимули да се измислят, ефектът ще е минимален.
Ивайло Станчев
ТПС 93632: Дори да не си дават много зор, чиновниците рядко се разминават с бонусите.
каре
Проблеми
Двойните заплати на чиновниците, работещи с еврофондове в България, предизвикаха неотдавна дискусия в Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент. Според изследване, направено по поръчка на евродепутатите, по-високите възнаграждения не са добро решение и макар краткосрочно да задържат служителите, не помагат за решаването на най-големия български проблем – липсата на административен капацитет. Авторите на проучването смятат, че чиновниците могат да бъдат задържани на работа с по-умело управление, при „реалистични възнаграждения“ и при ясни перспективи за кариерно развитие.
В изследването се твърди също така, че вдигането само на част от заплатите е признание за провал на административната реформа и не представлява устойчиво решение в дългосрочен план. Като проблем се посочват и липсата на доверие между политиците и чиновниците, политическите чистки, прекалената бюрократизация на европейските процедури, както и слабият контрол върху разходването на евросредствата.
