–––– Увод
На всеки може да случи. Да тръгне за хляб, пък да се върне с дъвки („новата формула на белотата“) и джапанки, преоценени наполовина, поради дълбокия януарски сняг. Дъвки все ще потрябват, а и ей го лятото – след има-няма половин година…
Финансовите групи по света правят нещо подобно. Отиваш за кредит, те ти дават и кредитна карта, правят ти застраховка и те записват в пенсионния си фонд. Кафето и бонбоните не ги броим. Пълно обслужване, както се рекламират моми в рубриките „Адам и Ева“.
Ако обобщим, навсякъде могат да ти пробутат нещо, но в крайна сметка ти си отговаряш. Защото в статуса си на неограничена дееспособност, липса на кома и в трезво състояние се съгласяваш.
У нас обаче нещата са по-различни. Въпреки че личният ви лекар отговорно би написал: „Б.О“ (без отклонения), правите неща, които не са ви обяснени достатъчно, скрити са от вас или сте принудени да ги направите след внезапна психоатака.
Агресивен маркетинг?
Да, но и пленена аудитория. Един вид агресия над пленници, което не е маркетингова категория, за разлика от предходните две.
Психолозите му викат „Избор без избор“
–––––
В Комисията за финансов надзор продължават да валят оплаквания от насила прехвърлени хора в няколко фонда, които са част от финансови групи. Жалбите са единични и колективни.
Гражданите се жалват, че когато са отишли да теглят кредити, при подписването на купчината документи накрая, са били „въведени в заблуждение“ да подпишат и прехвърляне в пенсионния фонд на съответната група.
Да, банките така действат. Подадеш ли им пръст, отхапват ти ръката. Лихвата може да падне с 0.5-1% в зависимост от това колко „техни“ ставате. Първото условие е работодателят да ви превежда заплатата в същата банка. Това често е проблем, но тогава ви засипват с оферти за кръстосани продажби – да си плащате битовите разходи през банката, да се застраховате в техния застраховател, да се прехвърлите в пенсионното им дружество. Една банка даже свиваше лихвата, ако й доведете нов клиент. В това зарибяване няма нищо лошо. Сделка: намалена лихва срещу пълна съпричастност. Лошо е, когато става под натиск или с измама. Да, с измама – когато мениджъри на предприятия при теглене на фирмен кредит прехвърлят служителите си в пенсионния фонд на кредитора, без да ги питат. Вече има сигнали за
десетки прехвърляния с хиляди участници
Един от универсалните пенсионни фондове на пазара е водещият в тази неморална, а често и незаконна игра. През първото полугодие на 2009 г. например в него са се прехвърлили около 6000 души, до юни 2010 г. – близо 12000, а през първите шест месеца на тази година – близо 20 000. Това може да е заради добрата доходност, която им носи, нали? Но не! През първите две цитирани години той наистина е бил в челната тройка на отличниците по доходност, но сега е в тройката на най-слабо представящите се. Пък и временната загуба или печалба в дългосрочния хоризонт на допълнителното пенсионно осигуряване не са от особено значение. Актюерите са категорични, че в края ще се стигне до определено осредняване на резултатите на фондовете. Значи нещо кара тези големи маси от хора да мигрират в този и в още няколко фонда.
Но да оставим кредитните инспектори на мира. В повечето случаи кредитополучателите са подписали, да са гледали какво подписват.
На пазара обаче има и една многочислена група от хора, които си докарват допълнителни доходи, като „бунят“ осигурените. Това са
„купувачите на гласове“ на фондовете
Според статистиката на Комисията за финансов надзор става дума за около 45 000 посредници. Мислите си, че това млади момчета в черни костюми ли? Не, това са повечето „ТРЗ“-та, секретарките на шефовете, служители в бюрата по труда. Те са инструментите за натиск на фондовете. Те са на комисионни договори към фондовете – крадци на клиенти. И заработват, както ще стане ясно, често по-добри пари дори от заплатата си. Единият от фондовете работи по следната схема: 18 лв. плюс 1.5% от средствата по партидата на всеки „откраднат“ осигурен. Ако по партидата на човека има 10 000 лв., това прави 170 лв. за „премятането“ му. Нали се сещате, че този посредник не ви заговаря в парка. Той „заговаря“ вашия работодател, с когото делят парите, понякога за стотици хора, прехвърлени наведнъж. Тайно или доброзорно.
Неразборията се случва с мълчаливото съгласие на Комисията за финансов надзор. Или на някои над нея? Ето стъпките на КФН при определянето на
„цената“ на прехвърлянето
Тя е една и съща – 20 лв., но ту се скрива, ту се появява, а може и да изчезне. Според ситуацията по време на грубата лобистка игра.
Вече осма година тази такса е скрита. Прехвърлят ви в друг фонд, а вие дори не знаете, защото 20-те лева ви ги удържат от партидата, за което уж са длъжни да ви известят от новия фонд, но кореспонденцията – като по време на война, се губи. Официално таксата се заплаща лично от лицето, а в случай че при прехвърлянето не е платена, дружеството, в което е осигурено, може да я удържи от средствата по индивидуалната му партида. Практиката показа, че удържането на таксата за прехвърляне от партидите на осигурените лица, вместо да е изключение, се е превърнала в правило.
През това лято Комисията за финансов надзор прие дълго чаканите изменения на Наредба №3 (от 24.09.2003 г.), по-известна като наредбата за прехвърлянията. Цялото й име е „за реда и начина за промяна на участие и за прехвърляне на натрупаните средства на осигурено лице от един фонд за допълнително пенсионно осигуряване в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество“. С промяната от Нова година се променя и начинът за заплащане на таксата за прехвърляне от страна на осигуреното лице. Занапред таксата няма да може да се удържа директно от партидата. Изискването е тя да се плаща лично от осигуреното лице, което го ангажира допълнително да удостоверява волята си за прехвърляне на средствата в нов пенсионен фонд.
Друга съществена промяна предвижда подписването на осигурителния договор с новото дружество, в което лицето желае да се прехвърли, да става едновременно с подаването на заявлението за прехвърляне. Предвидено е договорът да влиза в сила от момента на прекратяване на правоотношението със „старото“ дружество (датата на прехвърляне на средствата по партидата). Същевременно се запазва възможността лицето да преосмисли предприетите действия по смяна на пенсионния фонд и да оттегли подаденото от него заявление с искане по образец. Новата уредба цели да се предотвратят „някои констатирани в практиката нарушения и да се намали разходът на време и средства за осигуреното лице“, казват от комисията. Предвижда се пенсионното дружество да предоставя на осигуреното лице писмена информация (по образец) за процедурата за промяна на участието и за основните характеристики на управлявания от него пенсионен фонд, което ще му позволи да направи действително информиран избор. Информацията ще се изготвя по образец, в стандартизирана форма, което ще позволи по-лесно и по-бързо да се сравнят важните показатели на пенсионните фондове.
Разгеле, чудесни мотиви, тържествуваща справедливост. Пък и грях не е грях.
Но, не бързайте с оптимизма. В поправките в закона, в случая – Кодекса за социално осигуряване“, е записано таксата от 20 лв. при прехвърляне да отпадне (?!?).
Законът срещу Наредбата.
Лобитата срещу КФН?
Или КФН срещу себе си?
Отпадне ли таксата, ще се загуби и последната следа на престъплението „кражба на осигурени“.
Ситуацията има само един изход – когато осигуреният иска да смени фонда, да бъде задължен да отиде лично в „стария“ си фонд и да декларира писмено това. Но КФН, под булото на облекченията, първо, го прати да ходи само в новия фонд и, второ – готви се да му махне и таксата от 20 лв. за това лично и отговорно решение.
Каре
Схемата с ученичката
Неотдавна Комисията за финансов надзор надуши една хитра игра, измислена от пенсионен фонд, лидер по кражби. По техни сведения тази схема вече е прекратена, въпреки че пазарът не мисли същото.
Посредници на фонда наобикалят гимназии и техникуми. Зарибяват ученички с оферта да станат посредници на фонда. Ако те се съгласят, получават 9 лв. като възнаграждение и задължението като почнат работа да изберат „фонда-работодател“ за осигуряването си. Върху тези 9 лв. фондът им начислява осигуровка, да кажем 15 стотинки. Това най-често е първата осигуровка. С това възниква право на осигуряване в универсалния пенсионен фонд, което вдига пазарния му дял. Дори и да не привлече нито един клиент на фонда, ученичката бива потърсена след години, когато вече започне работа. Дори и тя да не го избере впоследствие, завишеният пазарен дял на фонда от хора като нея става причина фондът да прибере по-голяма част от служебно разпределените кандидат-пенсионери. Става дума за тези, които не са се решили къде да се осигуряват и държавата им определя служебно фонд. Гениално, нали?
ТПС
Фондове прихващат подобни боси (и за живота) ученички, като ги превръщат насила в клиенти.
