За дванадесет години културните и творчески индустрии са увеличи приноса си с повече от 1.50 процента.
Преди COVID-19 над 5% от БВП в България е бил акумулиран от културните и творчески индустрии.
По конкретно става дума за 5.67 процента, които са били създавани от 106 000 души, като от тях над 23 800 души са работили в частни микро, малки и средни организации. Според данните от изследването, извършено от Обсерваторията по икономика на културата и Столична община, София вече се е наложила като национален център на културните и творчески индустрии (КТИ) за периода 2008-2020 година.
За дванадесет години културните и творчески индустрии са увеличи приноса си с повече от 1.50 процента. През 2008 г. той е бил 4.09%, докато през 2020 г. той е вече 5.67 процента и по този показател културните и творческите индустрии са осмият сектор по принос за икономиката ни. Според данните, цитирани от д-р Диана Андреева – Попйорданова – директор на Обсерваторията по икономика на културата, работещите в културните и творческите ни индустрии могат да бъдат горди с приноса си към БВП, тъй като при повечето европейски столици той е между 2 и 6 процента.
Експертката уточнява, че през 2020 г. в столицата се създават повече от 80% от БВП, формиран от културния и творчески сектор.
Водещи области с над 90% концентрация по създаване на добавена стойност в столицата са: филмовата индустрия -с около 99% принос; софтуерът и видео игрите – с около 84%; рекламният пазар – със 73% и музикалната индустрия – с 65% участие.
В числови измерения БВП, създаван от културния и творчески сектор, през 2008 г. е бил в размер на 1.6 млрд. лева, а през 2020 г. той вече е 4.2 млрд. лева.
Освен това за дванадесетте години – от 2008-2020 г. се наблюдава повече от два пъти нарастване на преките чуждестранни инвестиции за изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм. Вложените пари са малко над 415 млн. евро през 2008 г. и над 490 млн. евро през 2020 година.
Една от притегателните сили, заради която чуждестранните инвеститори предпочтитат сектора, е данъчното законодателство – подоходният и корпоративен данък, който е в размер на 10 процента.
На второ място е професионализмът на работещите в културните и творческите организации. През 2008 г. броят на тези структури е 15 537, като през 2019 г. той е достигнал до 24 296 малки и микро предприятия. Поради COVID-пандемията обаче организациите са намалели и вече са 23 818 организации.Над 50% от тях са концентрирани в София.
В абсолютни стойности в София заетите в творческия и културен сектор са 51 217 души през 2008 г., а 12 години по-късно – през 2020 г. посветилите се на различните изкуства са вече 66 464 души.
В представеното изследване прави впечатление отсъствието на анализ върху състоянието на медийните компании. Остава отворен въпросът как се е променил журналистическият сектор през изследвания 12-годишен период и дали спирането на редица хартиени издания е достатъчен повод да се говори за намаляване броя на заетите в бранша. Възможно е и друго развитие – на тяхно място да са се появили повече и по-разнообразни медийни услуги.
