По принцип ние – българите – сме доста по-високо от златната среда на световните класации на държавите по богатство. В частност обаче заради куцащото му политическо разпределение, в милата ни татковина ножицата на неравенството продължава да се разтваря все по-широко.
Като държава, България никога преди не е била толкова богата като държава. Това каза топ банкерът Левон Хампарцумян.
Намаме причина да не му вярваме, още повече, че затова свидетелстват и данни на световни изследователски центрове.
България се нарежда
на 50-о място по богатство на глава от населението
от общо 133 изследвани държави. И заема престижното 39-о място в света по сложност и комплексност, според класацията на Индекса за икономическа сложност (ИИС) – Economic Complexity Index (ECI) – на Харвардския университет. Това на практика означава, че сме в първата третина на най-богатите страни.
Живеещите в България 6.93 милиона жители имат БВП на глава от населението от 10 079 долара. През последните пет години, по този показател ръстът на БВП е средно 2.3%, което е над средните стойности за региона, показва анализът на специалистите от Харвард.
В сравнение с предишното десетилетие, икономиката на България е станала по-комплексна и се е изкачила с 5 позиции в класацията на ECI. Според този индекс, подобряването на комплексността на българската икономика се дължи главно на диверсификацията на износа.
„В бъдеще България е в състояние да се възползва от много възможности за диверсификация на производството си, като използва съществуващото си ноу-хау“, твърдят анализаторите.
Според тях
България е малко по-комплексна от очакваното
за нейното равнище на доходи.
Предвижда се икономиката да расте бавно. Прогнозите на Economic Complexity Index предвиждат до 2030 г. растежа в България да е от 1.6% годишно, което ни нарежда, което ни отрежда доста незавидно място в световен мащаб.
През 2020 г. България е изнесла продукти на стойност 40.1 млрд. долара. През последните пет години износът нараства средно с 3.3% годишно, което изпреварва общия икономически растеж, тъй като износът представлява нарастващ сегмент от икономиката.
Износът на продукти, различни от нефт, е нараснал с 3.7% годишно през последните пет години, което изпреварва средния ръст в световен мащаб.
Вносът възлиза на 38.4 млрд. щатски долара през 2020 г., което
оставя България с търговски излишък при стоките и услугите.
Топ 3 сред експортни дестинации са Германия – 16.22%, Румъния – 9.02% и Италия – 7.08 процента.
Финансистът и бивш министър на икономиката Николай Василев коментира, че през последните 25 години (т.е. от свалянето на Жан Виденовото правителство и въвеждането на Валутния борд) доходите на българите са нараствали като по часовник – винаги напред.
„Доходите на хората и в реално, и в номинално изражение са се увеличили в пъти. Минималната заплата, средната заплата, минималната пенсия, средната пенсия, всички доходи са се вдигнали с толкова десетки проценти през последните няколко години, че сегашната инфлация не може да ги изяде“, посочва бившият министър.
Благосъстоянието на българите се е подобрило значително през последните 10 години, у нас приходите позволяват по-лесно придобиване на жилище в сравнение с повечето държави в ЕС, но
„червената“ разделителна линия между бедни и богати
става все по-дебела и все по-невъзможна за преодоляване. На това пък набляга компанията за застраховане на търговски кредити Allianz Trade.
Според данните, нетните активи на българските граждани бележат почти троен ръст от 2011 до 2021 г. и достигат до 11 410 евро на глава от населението. Доклад на компанията по темата обхваща 57 държави от цял свят, а авторите му отреждат на България 36-то място в класацията по показателя „Нетни активи на глава от населението“.
С хвалбите до тук.
Анализаторите на Allianz Trade обръщат сериозно внимание и на паралелната тенденция за увеличаване на разликата между бедните и богатите у нас. Сравнение между 2011 и 2021 година показва, че
делът на активите на средната класа в България намалява с над 2 процента.
Въпреки че за момента той остава сравнително висок – на нива над 40%, според експертите това са признаци за „пропукване“ на модела на равномерно разпределение на богатството.
Тази тенденция е и причината България да загуби над 10 позиции в класацията по индикатора на Allianz Trade за равномерно разпределение на богатството (Allianz Wealth Equity Indicator) през последните две петилетки.
Индикаторът е комплексен, разработен е на базата на пет основни параметъра, а целта му е да потърси обективен измерител за разпределението на богатството в различните държави.
„България продължава да се срива в класациите за неравенство, което значи, че на практика ползите от членството в ЕС са концентрирани и консумирани само от върха на доходната пирамида“, коментира финансистът Евгений Кънев.
Членството в Европейския съюз се очакваше не просто да увеличи БВП на глава, а да осигури
възможност милиони българи да скъсат с недоимъка.
И, ако не забогатеят, поне да се влеят в редиците на средната класа.
Петнадесет години по-късно това не просто не е факт, ами… оттатък! Дори само с бившите „посестрими“ по социалистически лагер да се сравним, пак сме начело на почти всички класации за държави с най-големи подоходни неравенства
Доходното разпределение в едно общество е изключително важен показател за това как работят пазарните механизми, т.е дали е заплатен справедливо приносът на участниците в икономиката (от една страна) и как се осъществява преразпределението на БВП през бюджета (от друга страна!) – по линия на бюджетните заплати, пенсиите, социалните помощи, обществените поръчки и т.н.
Колкото по-равномерно се разпределя БВП сред всички подоходни групи, толкова по-благоденстващо е обществото. А
колкото по-голяма е средната класа – толкова е по-силна демокрацията.
И обратно.
Колкото по-голяма е концентрация доходите в най-богатите, толкова по-непреодолимо е социалното и политическо разделение в обществото.
Колкото повече обеднява и изчезва средната класа – толкова по-нестабилна е демокрацията и толкова по-сигурна е трансформацията ѝ в олигархична система на управление. При която всичко е ясно: най-напред олигархията си купува политиците, съдебната система и медиите, а накрая „прибира“ и самата държава.
За разлика от Румъния, например, където делът на най-богатите леко е намалял, в България продължава да се увеличава. Което в абсолютна сума означава, че
доходите на Топ 20% се увеличават с 10 млрд. лв. годишно,
а България постепенно се изравнява със Сърбия и Албания в Индекса за човешко развитие на ООН.
Тоест – националната драма вече не би трябвало да е, че сме последни в ЕС, а защо съвсем скоро може да сме последни и на Балканите?
Концентрацията на богатство засилва олигархичните тенденции, казва Евгений Кънев.
Свидетели сме как в политическата система на България имаме:
– фалшиви политически субекти, създадени да обират протестния вот на най-бедните, ощетени именно от засилващите се неравенства;
– съдебна система, която „сваля“ всеки акт на правителство, насочен срещу статуквото;
– медии, които не смеят да нищят криминалните елементи в политиката и така замитат следите им.
С една дума: пари има, но те се изразходват нерационално и корупционно, а това забавя развитието на държавата.
––––––––––
* Банановата република (англ. Banana republic, исп. República bananera) е термин, който първоначално се използвал за обозначаване на развиващите се страни в Латинска Америка. Причината е тяхната политическа нестабилност и зависимост от неефективно селскостопанско производство, изостаналата им икономика и неразвито образование, силната им зависимост от чуждестранния капитал, хроничния бюджетен дефицит и перманентното обезценяване на националните им валути.
В съвременния език с израза „бананова република“ се означават държавите с корумпирано управление, разрушена икономика, огромен външен дълг, ниско заплащане на труда и критично голям брой жители под прага на бедността.
