Централните банки от блока на еврото се очаква да огласят през идните седмици първите си значителни загуби от продължилото десетина година печатане на пари, което обещава нова епоха на прецизен контрол и вероятни спасителни акции с пари на данъкоплатците. Първите тревожни сигнали вероятно ще се появят още на 23 февруари. Тогава Европейската централна банка ще публикува годишните си финансови резултати, а официални представители на институцията може да предупредят за големи дефицити през тази и през идната година на територията на региона, защото по-високите лихвени проценти ще оскъпят обслужването на депозитите, натрупани по време на няколкото програми за парично подпомагане на икономиката. Докладът на ЕЦБ ще предшества поредицата от „неудобни“ национални отчети, като германската Бундесбанк се очертава като най-потърпевша.
„Резултатите ще са отрицателни за много банки още за 2022-а заради несъответствията на лихвените проценти на активите и пасивите“, коментира председателят на „Банко де Португал“ Марио Сентено. Той посочва, че централните банкери „вече се финансират на по-високи лихви, които не отговарят на доходността на облигациите и на всички видове дългови книжа в баланса на централната банка“.
Загубите в еврозоната ще са част от световния списък от примери, в който „съседката“ Швейцарска национална банка изпъква с рекордния си недостиг през миналия месец. Тази перспектива изнервя някои отговорни фактори заради отражението върху финансовата система и евентуалните фискални усложнения.
Банката за международни разплащания (БМР) твърди, че подобни резултати нямат значение, че централните банки могат да работят и с отрицателен капитал и че те не могат да фалират. Нещо повече, загубите нямали отношение към паричната политика. Въпреки това ЕЦБ критикува паричните недостизи в отделни райони от общността, а собствените й правила могат да изискат от правителствата да прехвърлят пари на централните си банкови институции. Дори е възможно и самата ЕЦБ да се нуждае от помощ.
Загубите на Бундесбанк за 2022-а вероятно ще са малки, но през 2023-а ще нараснат до 26 млрд. евро, ако лихвените проценти на ЕЦБ се задържат на досегашните си равнища, пресмята Даниел Грос – член на борда на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел. Което ще заличи над 20 млрд. евро, заделени като провизии за загуби по програмите за покупки на активи, както и капиталът й и резервите от 5 млрд. евро. А това за нормална компания би означавало несъстоятелност. Грос прогнозира предупреждения в годишните финансови отчети, а за германската централна банка – „да се опита да договори безшумно капиталова инжекция от Берлин“ по-късно през тази година. При последните епизоди на подобни загуби през 70-е години на миналия век обаче недостигът беше прехвърлен за попълване през следващите години, което означава, че това може да се случи отново.
И други партньори на Бундесбанк трябва да се подготвят за големи загуби през 2023-а, но не чак такива, че да изконсумират капиталите им. Грос очаква 17 млрд. евро недостиг за „Банк дьо Франс“, 9 млрд. евро за „Банка д’Италия“ и 5 млрд. евро за „Недерландше банк“. Ако лихвените проценти останат високи през 2024-а, нидерландската и френската централни банки също рискуват да
останат на червено.
През септември 2022-а председателят на „Недерландше банк“ Клаас Нот предупреди Амстердам за „кумулативни“ загуби, които ще са значителни през идните години. И в „екстремен случай“ може да се наложи „капиталова инжекция от данъкоплатците“.
Анализатори пък посочват, че загубите могат да предизвикат по-плътен политически и обществен контрол върху централните банки и техните програми за печатане на пари. И че комбинацията от висока инфлация (за която вина имат и паричните печатници) и преводи от данъкоплатците, които да компенсират отрицателните капиталови позиции, може да се окачествят като „свръх данък върху икономиките“. Защото когато централните банки престанат да прехвърлят част от печалбите си на държавата, това ще означава ръст на публичния дефицит, а в най-лошия случай на загуби, попълването им може да стане чрез по-високи данъци.
Въпросните загуби възникват защото ЕЦБ генерира ликвидност чрез покупката на облигации (предимно правителствени) за 5 трлн. евро, за да качи инфлацията и да стабилизира финансовите пазари по време на пандемията. Голяма част от тези средства е върната под формата на депозити. Националните централни банки плащат лихва по тях, определена от ЕЦБ, чиято стойност в момента е 2.5 процента. Съответстващите активи са облигациите с фиксирани купони от едва 0.5% средно,
твърди Грос.
Въпреки че паричните решения се вземат от ЕЦБ, операциите се изпълняват на национално равнище. И Бундесбанг е най-засегната защото германските правителствени облигации се смятат за спасително убежище с ниска и дори отрицателна доходност. Докато Гръцката централна банка, чиито покупки са далеч по-малки и са на национални ДЦК с по-висока доходност, вероятно ще остане на печалба.
Институциите от еврозоната очакват различни видове недостиг. Общите капиталови буфери и провизии срещу загуби в цялата система са 229 млрд. евро, по данни на ЕЦБ. През годините тези печалби са помогнали също за финансирането на правителствените разходи и обратът днес означава, че ще трябват публични средства за възстановяване на балансите.
Най-пресният пример е Великобритания, която вече одобри превод от 11 млрд. паунда към „Бенк ъф Инглънд“ по предварително постигнато споразумение. Националната банка на Швейцария засега няма нужда от подкрепа, въпреки рекордната си загуба, еквивалентна на една пета от БВП на страната. Тя обаче спира годишното си плащане към държавата едва за втори път, а официалните власти са започнали да вталяват баланса й, за да ограничат бъдещ недостиг.
Резервната банка на Австралия е отчела загуба от 36.7 млрд. австрал. долара (25.1 млрд. щ. долара), която я оставя с отрицателен собствен капитал от 12.4 австрал. долара. Банкерите обаче се надяват да попълнят резервите като задържат бъдещите си печалби и не са потърсили правителствена помощ. Което, според шефа на БМР – Агустин Карстенс – е прекрасно, защото „централните банки могат и трябва да работят ефективно“ дори с отрицателен собствен капитал“. И „целта им не е печалбата, а публичното благо“.
