Международното научно списание Plos One публикува изследване на американския институт 5 Gyres, от което следва, че световните океани са замърсени с повече от 170 трилиона частици пластмаса с общо тегло около 2 милиона тона. Междувременно в много страни пластмасовите отпадъци от морето се превърнаха в неразделна част от икономиката – в развиващите се страни все повече стартиращи фирми правят мебели и строителни материали от пластмасови отпадъци, уловени в океана, а в много държави за производителите на дрехи рециклираната от океана пластмасата се превърна в пълноправна част от модните и спортни колекции.
Източно море от отпадъци
Проучване на института 5 Gyres изследва ситуацията с пластмасовите отпадъци в световните океани от 1979 до 2019 година. Авторите отбелязват, че обемът на емисиите в моретата започва рязко да се увеличава от 2005 г. насам. „Експоненциалното нарастване на микропластмасата в световните океани е повече от ясен сигнал, че е време да предприемем спешни действия на глобално ниво“, казва Маркус Ериксен, съосновател на 5 Gyres Institute.
В доклада се подчертава, че без подобни мерки обемът на пластмасовите отпадъци в световните океани до 2040 г. ще се увеличи с 2.6 пъти спрямо сегашния.
Най-големият замърсител на океана с пластмасови отпадъци в света са Филипините.
През 2021 г. емисиите ѝ в морето възлизат на 356 хиляди тона. Това е 35.6 на сто от общия годишен обем от 1.01 млн. тона. Вторият по значимост замърсител е Индия – със 126.5 хил. тона годишно (12.5%). На трето място със 73 хил. тона (7.3%) е Малайзия.
Един от най-големите производители на пластмасови отпадъци в света изобщо – Китай, с 80 млн. тона е едва на четвърто място по количество изхвърлен боклук в морето (70 хил. тона, 7%). Това се дължи на факта, че не всички китайски пластмасови отпадъци стигат до океана – повечето от тях се установяват на сушата.
Страни като Филипините или Малайзия се състоят от стотици острови, така че по-голямата част от всички пластмасови отпадъци, произведени в тези страни, отиват направо в морето.
Тъй като
азиатските страни изхвърлят най-много пластмасов боклук в световните океани,
експертите отбелязват, че събирането и преработката му в азиатските страни е особено важно. И в някои страни от региона вече се появиха известни компании, които решават този проблем.
Например индонезийската Robries, основана през 2018 г., произвежда мебели и интериорни предмети от океанска пластмаса. За по-малко от пет години дейност фирмата вече е преработила 21 тона пластмасови отпадъци.
В интервю за японската агенция Nikkei основателят на компанията Сукриятун Ниама казва, че компанията му вече рециклира четири вида пластмаса – полипропилен, полиетилен с висока плътност, полиетилен с ниска плътност и полистирен.
Виетнамската компания
ReForm Plastic рециклира най-евтината опаковъчна пластмаса чрез пресоване.
След събиране, сортиране и раздробяване на пластмасови отпадъци, те се превръщат в издръжливи водоустойчиви панели. Такива панели могат да се използват в строителството: например за покриване на покриви като алтернатива на битумните керемиди или за изграждане на вътрешни прегради – като аналог на гипсокартон. Плочите от рециклирани пластмасови отпадъци могат да се използват и в производството на мебели – като аналог на ПДЧ или МДФ. Съоснователят на ReForm Plastic Kasia Veina коментира пред Nikkei, че компанията му вече е рециклирала 500 тона евтина, изхвърлена пластмаса в панели. Към днешна дата тя е изградила шест фабрики с общ капацитет за преработка на отпадъци от около 6000 тона годишно. До 2030 г. компанията планира да увеличи обема на преработката на пластмаса до 100 хиляди тона.
Базираната в Сингапур pFibre се справя с пластмасата в океана по различен начин. Произвежда опаковъчен материал, който е сравним по качество с полиетилена, но за разлика от него е 100 процента биоразградим. Компанията твърди, че благодарение на органичните компоненти, нейното опаковъчно фолио е напълно разтворимо във вода за три дни. pFibre изрично подчертава, че използва растителни съставки, които не са част от човешката хранителна верига в своята филмова продукция, което е особено важно в Азия, където хората в много страни все още страдат от недостиг на храна.
