Разгорялата се банкова криза, предизвикана от фалита на кредитора на Силициевата долина SVB, взе първата европейска жертва – швейцарската „Креди Сюис груп“, която от месеци се опитва да се справи с отлив на капитали и клиенти и със сериозни финансови и правни проблеми. Следвайки закона на джунглата, че най-слабите видове стават храна за по-силните, изплашените от потенциални загуби инвеститори започнаха да разпродават масово акциите на „Креди Сюис“, които в процеса на борсовата си търговия на 15 март загубиха 30% от пазарната си оценка. Което принуди попадналата в окото на бурята институция да потърси подкрепа от Националната банка на Швейцария, за да успокои страховете за финансовото си състояние. Молбата й бе удовлетворена и в късните вечерни часове на злополучната сряда вторият по значимост швейцарски кредитор успокои публиката, че ще получи 50 млрд. шв. франка – акт, който определи като „решителна мярка“ за подсилване на ликвидността си.
В официално съвместно изявление от нощта на 15 март Швейцарската централна банка (SNB) и швейцарският финансов регулатор FINMA декларираха, че ще осигурят ликвидност, „ако е необходимо“. И увериха, че „няма индикации за директен риск от заразяване на швейцарските институции от смута на американския банков пазар“. SNB и FINMA посочват, че „Креди Сюис груп“ покрива по-високите капиталови и ликвидни изисквания на системно важните банки“ и че „SNB ще предостави ликвидност на работещия на глобалния пазар кредитор, ако се наложи“.
Председателят на швейцарската банкова група Аксел Леман подчерта, че държавната помощ „не е основен въпрос“ за банката, която се бори да се възстанови от поредицата скандали, подкопали доверието на инвеститорите в нея. В реч на конференция на финансовия сектор в Саудитска Арабия часове преди институцията да поисках помощ, Леман каза, че не би било коректно да се сравняват проблемите на „Креди Сюис груп“ с колапса на „силициевата“ SVB, отчасти защото двете банки се регулират по различен начин.
Резкият срив на цените на акциите на „Креди Сюис“ се случи след като председателят на „Саудитската национална банка“, която през 2022-а купи 10″ дял в швейцарската институция, изключи каквато и да било допълнителна финансова подкрепа. „Креди Сюис“ се забърка в поредица от скандали през последните години, между които най-голямата загуба в 167-годишната си история след фалита на Archegos Capital и закриването на инвестиционните фондове с активи от 10 млрд. щ. долара, свързани с колапса на Greensill.
След като потънаха с 30%, акциите на „Креди Сюис“ приключиха борсовата си търговия на 15 март със загуба от 24.2%, която свали пазарната оценка на институцията под 7 млрд. шв. франка след като само преди няколко месеца тя попълни капитала си с 4 млрд. франка. Банковите книжа са паднали с 39% от началото на годината и с общо 85% през последните две години.
В официална информация за няколкостотин клиенти от 15 март анализатори на „Джей Пи Моргън Чейз“ предположиха, че SNB би могла да гарантира депозитите на „Креди Сюис“ и да я принуди да продаде инвестиционната си банка. Те обаче посочиха, че най-вероятният сценарий при влошаване на положението на швейцарския кредитор ще е продажбата му на най-големия му конкурент „Ю Би Ес“. Анализаторите на американската банка не изключиха и вероятността от ликвидна инжекция от страна на SNB, която да позволи на „Креди Сюис“ да реши собствените си проблеми като продаде миноритарни дялове в банката си за дребни услуги и използва средствата за преструктуриране на групата. Щатските банкери изключиха единодушно опцията за фалит на институцията заради изключителното й значение за швейцарската икономика и статусът на Цюрих на глобален финансов център.
