Азербайджан и Казахстан искат да създадат съвместно предприятие за транспортиране на петрол, посочва вицепремиерът на Казахстан и министър на търговията Серик Жумангарин. Миналата седмица източници на Ройтерс съобщиха, че Азербайджан е предложил на Казахстан да транспортира 5 милиона тона казахстански петрол през тръбопровода Баку-Супса през 2023 година.
Според министър Жумангарин, страните сега проучват създаването на пътна карта за премахване на тесните места в транспорта. „Вчера доста уверено беше обсъден въпросът за създаване на съвместно дружество, което да бъде единен оператор по този транзитен маршрут, с преходна тарифа, с евтини възможности за транзит и използване на иновативни технологии“, е отбелязал вицепремиерът, цитиран от Ройтерс.
Сега азербайджанският петрол се изнася по петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан (BTC). През миналата година общият обем на изпомпване на нефт през него възлиза на 29.7 милиона тона, което е с 12.6 процента повече от година по-рано. Казахстан и Азербайджан вече са се договорили да транспортират 1.5 милиона тона петрол през 2023 г. през тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан.
За Казахстан основният експортен маршрут е Каспийският тръбопроводен консорциум (CPC), който завършва в руския морски терминал близо до Новоросийск. От есента на 2022 г. петролните компании в Казахстан започнаха да тестват алтернативни маршрути за доставки на петрол за Европейския съюз, заобикаляйки Русия, включително през каспийското пристанище Актау до петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан.
През ноември миналата година президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев даде указания за увеличаване на доставките на петрол, заобикаляйки Русия.
Казахстан заведе дела срещу оператори на две петролни находища за 16.5 млрд. щ.д.
Властите на Казахстан са подали искове срещу компании, участващи в разработването на петролните находища Карачаганак и Кашаган, в международния арбитраж. Това е казал ръководителят на министерството на енергетиката на Казахстан Алмасадам Саткалиев. Той не уточнява за кои компании става дума, но уточнява, че делата са заведени за 3.5 милиарда и 13 милиарда долара.
Според министъра, причината да се обърне към съда са „не данъчни спорове, говорим за прилагане на споразумение за споделяне на производството“. „Упълномощеният орган на правителството, компанията PSA, заведе искове в международен арбитраж срещу компаниите, разработващи Карачаганак и Кашаган. Единственото, което мога да кажа, е, че тези искове бяха заведени в интерес на народа на Казахстан“, е заявил Саткалиев.
За съдебните дела съобщи на 5 април Bloomberg, позовавайки се на източници. Според тях, операторите на находището са North Caspian Operating Company (Кашаган) и Karachaganak Petroleum Operating BV (Карачаганак). И двете компании все още не са назначили свои арбитри в съда. Причината за съдебните дела, както уточнява агенцията, са „обвинения в неразрешени разходи“. Делото срещу оператора на Кашаган се отнася за периода от 2010 до 2018 г., за Карачаганак – от 2010 до 2019 година. Твърди се, че и двете компании са нарушили тръжните процедури и „не са завършили работата на изпълнителите в Кашаган“, добавят събеседниците на Bloomberg.
