Първата българска конституция е приета на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание (10 февруари 1879 – 16 април 1879 г.) във Велико Търново.
Това е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от осмонско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Свикано е на основание чл. 4 от Берлинския договор между Великите сили и Османската империя.
Състои се от 229 български народни представители. Задачата му е да изработи основния закон на Княжество България.
Окончателните поправки в текста на Конституцията се обсъждат на 14 април 1879 г., на 26-ото предпоследно заседание. След приключването председателят на Учредителното народно събрание митрополит Антим Видински, първият български екзарх, се обръща към депутатите със следните думи: „Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но то се разумява от само себе си. Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че напривихме закони от народа за Народа.“
Търновската конституция е гласувана и подписана на 16 април 1879 г. (откогато влиза в сила) от депутатите на Учредителното събрание и става правната основа за изграждане на новата българска държава. По всеобщо признание тя е една от най-демократичните и модерни конституции на своето време. Първите български народни избраници създават документ, в който под върховенството на закона се утвърждават демократичните ценности на нашия народ и на съвременния им свят.
Търновската конституция остава в сила до 1947 г., когато е приета „Конституция на Народна република България“, или още известна като Димитровска конституция, по-късно заменена 1971 г. от т.нар. Живковска конституция.
С падането на комунизма е приета нова конституция, която изоставя наименованието „Народна“, това е конституцията от 13 юли 1991 г., приета от VII Велико народно събрание, която е и действаща в момента. Тя се състои от 169 члена, подредени в 10 глави плюс преходни и заключителни разпоредби.
По повод празника президентът Румен Радев поздрави юридическата общност в България. В приветствието си държавният глава отбеляза, че историята е поставила на изпитание устойчивостта на Търновската конституция през нейните седем десетилетия, но доверието в конституционния ред е затвърдило обществения консенсус. Именно то е пътят за преодоляване на всяка политическа и гражданска нестабилност, подчерта президентът.
„Настоящата Конституция съхранява неотменимата повеля на търновските учредители да бъде гарантирана свободата на всеки, да бъде отстоявана българската идентичност и съхранено националното единство. Това е завет за всеки съвременен държавник“, посочи държавният глава. По повод празника той пожелава на всички български юристи смелост в отстояването на основните конституционни принципи и решимост те да бъдат защитавани с почтеност и отговорност в името на справедливостта.
