Украинската държавна енергийна компания „Нафтогаз“ е провела преговори с „Ексън мобайл“, „Халибъртън“ и „Шеврон“ за съвместни проекти в разрушената от войната страна като част от усилията на Киев да върне чуждестранните инвестиции в енергийния сектор. Целта на разговорите с големите американски петролни групи е да се увеличи производството на природен газ, което би могло да помогне за замяната на руските газови доставки за Европа през идните години.
Главният изпълнителен директор на „Нафтогаз“ Олексий Чернишов е обявил, че през последните дни е имал срещи с „Халибъртън“ и „Ексън мобайл“ във Вашингтон и че е разговарял с ръководството на „Шеврон“ през януари.
В интервю за „Файненшъл таймс“ Чернишов посочва, че „той и колегите му разбират много добре, че е твърде трудно за частни компании да влязат в страната по време на война“ и че „работи по механизъм за защита на собствеността им, което ще отнеме известно време“. Шефът на „Нафтогаз“ споделя, че през последните няколко дни се е срещнал също с официални представители на Белия дом, с членове на конгреса и със сенатори от двете партии в опит да получи по-голяма политическа подкрепа за щатските инвестиции в украинския енергиен сектор.
Украинската енергийна инфраструктура е обект на редовни ракетни удари откакто през февруари 2022-а руският президент Владимир Путин разпореди пълномащабна инвазия в съседната държава. Руските бомбардировки разрушиха и основната украинска рафинерия като част от усилията за отслабване на икономиката.
Киев отдавна изтъква сериозния си потенциал, наблягайки на краткосрочната перспектива за увеличение на производството на горива от шисти и на неконвенционална продукция в Харков, Полтава и Транскарпатия в западната част на страната. „Нафтогаз“ се надява да се възползва от американския опит в сондажите на шисти, превърнали Съединените щати в най-големия производител на суров петрол и природен газ в света.
Спадът на енергийното потребление в Украйна в резултат на военния икономически спазъм вероятно е помогнал за спестяването на известни количества синьо гориво, които могат да бъдат транспортирани за Европа. Наличните газови хранилища пък могат да се използват за складиране на част от натрупваните за предстоящата зима газови запаси от страните от еврозоната.
Украйна се хвали и със сериозната вероятност да добива природен газ във водите на Черно море при Крим. Тази перспектива обаче остава на заден план до приключването на войната. Руският военен флот овладя контрола върху голяма част от украинските териториални води след инвазията и блокира украинските пристанища, като разрешава от тях да отплават единствено кораби, натоварени със зърно, по сделка с ООН.
„Нафтогаз“ се надява да подпише много скоро контракт с „Халибъртън“, който ще позволи производството да се увеличи до целевите 13.5 млрд. куб. м природен газ през тази година – скок с около 1 млрд. куб. м над равнищата от 2022-а. Чернишов обаче признава, че е трудно да се обвърже с дългосрочни целеви стойности докато не приключи войната и просто иска американската група да засили „драматично“ присъствието си в страната. „Халибъртън“ беше сред първите интернационални компании, които влязоха в Ирак след американската инвазия през 2003-а.
Разговорите с „Ексън“ и „Шеврон“, които нямат бизнес в Украйна, са в начален стадий и ще отнемат по-дълго време, за да дадат резултати. „Нафтогаз“ уверява, че е готов за множество различни споразумения: съвместно производство на газ, договор за подялба на добива, предоставяне на лиценз и производство изцяло за тях. „Шеврон“ и „Шел“ имаха подписани контракти за добив на шистов газ в Украйна преди много години – преди революцията на „Майдана“ през 2014-а – но се оттеглиха след промяната на пазарните условия, анексирането на Крим от Русия и подкрепата на Москва за сепаратистите в източния район на Донбас.
