На 13 април в Народното събрание е внесен законопроект с предложени изменения на Закона за авторското право и сродните му права. Той е изготвен от Министерството на културата. Като познаваме работата на настоящия министър на културата – маестро Найден Тодоров като директор на Софийската филхармония изобщо не бихме допуснали, че законодателните предложения отразяват в по-голяма степен интересите на телевизиите и разпространителите им, а не толкова въжделенията на авторите на музикални произведения.
Но от Европейския комитет на Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC) не смятат така.
Според тях, ако предложените изменения в българския Закон за авторското право и сродните му права бъдат приети, те биха създали безпрецедентен модел, който би бил в противоречие с хармонизацията в областта на „прякото въвеждане“ на ниво ЕС, но което е по-важно – ще увреди сериозно интересите на правоносителите.
От CISAC са заявили тази своя позиция в резолюция, приета на годишната им среща на 19 и 20 април в Прага.
От Европейския комитет на CISAC са обезпокоени от нормата за така нареченото „пряко въвеждане“ на телевизионни и радио програми – програми, които не са достъпни ефирно, а единствено чрез мрежите на разпространителите на сигнала – сателитните, кабелни и IPTV оператори.
Директива 2019/789 отчита, че авторите на музика и филми следва да получават възнаграждения и от телевизионните и радио- оператори, и от разпространителите на сигнала, тъй като и двете страни генерират приходи от използването на тяхното творческо съдържание.
Предложената в българския законопроект промяна обаче дописва директивата в противоречие
със заложените в нея препоръки и добрите практики, възприети от по-голямата част от
държавите членки на Европейския съюз.
„Досега всички държави членки на ЕС, които са имплементирали Директивата, са въвели две
отделни разрешения и две възнаграждения за излъчващата организация (телевизионна или
радио – бел. ред.) и разпространителя на сигнала – всяко, определено въз основа на участието
на излъчващата организация и на разпространителя в единното действие по съобщаване на
публиката. Също така, повечето държави са установили задължителен режим на колективно
управление за дейността на разпространителя по предаване на програми, получени чрез
„пряко въвеждане“, се посочва в резолюцията на Европейския комитет на CISAC.
За тези несъответствия сигнализира и Алиансът за развитие на творческите сили (АРТС),
който обединява организациите, защитаващи правата на композитори, автори на текст, режисьори, сценаристи, оператори, продуценти, артист-изпълнители, фотографи и други представители на творческите индустрии.
През 2022 г. представителите на АРТС подчертаха, че изготвения от Министерството на културата проект на закон отразява преди всичко интересите на телевизионните и радио- оператори, както и на разпространителите им и застрашават интересите на творците.
Със своята резолюция Европейският комитет на CISAC призовава българския парламент да
осигури необходимото ниво на хармонизация на българското законодателство с правилата и
добрите практики на ЕС и да гарантира ефективна защита на правата на творците.
На 25 април Резолюцията е била изпратена до председателя на 49-то Народно събрание
Росен Желязков, до министър-председателя Гълъб Донев, до министъра на културата Найден
Тодоров и до заместник-министъра на културата Марина Василева.
