Българският транспорт все още си търси диспечера, който да го изведе от тежката криза, в която изпадна. И тъй като няма индикации скоро да го намери – ще продължава по инерция към дъното.
Закъсняващи пътнически влакове. Километрични колони от тирове, чакащи с часове по граничните пунктове. Грохнали автобуси, пътуващи пълни по оредяващи междуселищни разписания. Транспортна инфраструктура в лошо или в трагично състояние. Закъсняващи и пропаднали обществени поръчки от голям обществен интерес…
Това е само част от днешната картина на българския транспортен пазар.
Такава беше тя и преди година, две, пет … и повече. Такава ще е – по всичко личи – поне още една петилетка. Нищо, че от 17 години сме пълноправен член на Европейския съюз и в развитието на транспорта и транспортната ни свързаност са налети милиарди европейски и български средства?
Да! Милиардите се изливат, проектите приключват, но крайният резултат – ако не е отчайващо трагичен – далеч не е онзи, който всички сме очаквали да е.
И все пак някакво подобрение се забелязва. Макар и минимално, през последните месеци то си е факт. Така че, за да не ни обвинят в черногледство или в някакви пристрастия, започваме нашия кратък анализ с добрата новина.
На първо място – през последните няколко месеца, макар и с малко, беше съкратено времето
за преминаване на българо-турската граница
на тежкотоварните автомобили. Благодарение на усилията от наша и турска страна, през двете ГКПП-та – „Капитан Андреево“ и „Лесово“, вече минават по 2300-2400 камиона на денонощие. Тировете чакат с около един час по-малко на турската граница, но затова пък времето им за преминаване на румънската взе да се увеличава.
На второ място – напоследък взе да намалява броят на отменените и закъснелите пътнически влакове.
От средно 23 отменени влака на денонощие, отчетени в периода ноември 2021 г. – август 2022 г., през последните няколко месеца вече има по два-три, че и повече последователни дни, в които не се отменят влакове. Браво, въпреки че си е срамота в ХХІ век
да викаме „Ура!“, ако ни се случи седмица без отменени влакове!
И още едно чудо ни споходи през последните 4-5 месеца – пътническите влакове започнаха да закъсняват по-малко, а закъсненията им да стават все по-кратки. Рядкост са вече онези закъснения от по 7-8 часа на влак, ставали миналата година, когато общите закъснения на композициите надхвърляха 56 часа за денонощие.
Ако погледнем актуалната статистика за днес, 3 май 2023 г., например, ще установим, че от 00.00 часа до 12.00 часа
няма нито един отменен влак, а закъснелите са само три.
Единият от тях е „стопил“ първоначалното закъснение от 41 на 12 минути, вторият – от 49 на 22 минути, а само третият е закъснял 72 минути, но заради друг влак. На фона на стотиците закъснения отпреди няколко месеца това си е направо „бял кахър“!
Да не помислите, че тези „успехи“ са благодарение на гениалните решения на новото ръководство на „БДЖ – Пътнически превози“ (БДЖ-ПП)?
Решенията, които водят до тези „подобрения“, променят само статистиката, която по времето на Тодор Живков сполучливо наричаха „стъкмистика“.
Само допреди 9-10 месеца, на БДЖ-ПП не достигаха среднодневно
по 13 локомотива или мотриси и по 45 вагона
за изпълнението на Графика за движение на влаковете. От август 2022 г. насам почти не са ремонтирани стари, нито пък закупени нови локомотиви, мотриси и вагони. Тогава какъв е номерът?
Номерът е творческо прекрояване на лозунга на Сталин „Няма човек – няма проблем“ на „Няма влак – няма проблем“! Шефовете на БДЖ-ПП изхвърлиха от графика сума пътнически влакове и наредиха на бързите да поемат техните функции. И какво се получава? Купува си човек билет за бърз влак от София до Варна и се надява да стигне за шест часа до морето. Има да чака! Защото, например,
бързият влак БВ 2663 се движи като пътнически до Мездра,
което ще рече, че спира на всяка керемидка. Така, вместо в 21.10 часа той пристига в Плевен в 22.00 часа, и то – ако не закъснее, пък макар и с малко.
Защо е така? Ами защото следващият пътнически влак ПВ20207 просто беше закрит! А закрит влак не може да бъде нито отменен, нито закъснял, нали! Хитрооо!
По същата „рецепта“ са превърнати от бързи в пътнически още куп други влакове, като 9647, 7630 и т.н., да не губим времето на читателите.
Ето как „решава“ проблемите ръководството на БДЖ-ПП, предоставяйки на населението „висококачествена“ услуга, за която получава
по 250 млн. лв. годишно държавна субсидия и капиталов трансфер!
Ами че така е лесно – получаваш много пари за услуга, която не извършваш! А къде отиват икономиите от закритите влакове и от скъсените композиции? И защо ли дремят държавните одитни и разследващи органи в България, след като става въпрос за откровена…. Да не употребяваме термини като измама, въвеждане в заблуждение или нещо още по-„наказателно“.
И още – над 28% от жп мрежата е с просрочени ремонтни срокове. И, за да няма тежки катастрофи, се налагат
драстични намаления на скоростта на влаковете.
Нищо не стори служебното правителство за решаване на генералния проблем с хроничния недостиг на подвижен състав за БДЖ-ПП. Ужасно закъснява изпълнението на двата основни договора за ремонт и поддръжка на 46 мотриси „Сименс Дезиро“ и за модернизация на 15 пътнически вагона.
Това и е една от причините депутатът от ПГ на коалицията ПП-ДБ Димитър Найденов – в рамките на парламентарния контрол преди няколко дни – да отправи въпрос към служебния министър на транспорта Христо Алексиев относно договора за модернизация на 15 пътнически вагона в Дряново., за който „Банкеръ“ многократно писа.
Найденов пита вицепремиера Алексиев и за реализацията на проекта за изграждане на жп връзката между жп гарата и летището в Бургас. Още през февруари 2021 г. тогавашният министър на транспорта Росен Желязков обяви от трибуната на НС, че „съгласно графика за изпълнение на проекта се очаква в рамките на 2023 г. дейностите да бъдат изпълнени и разплатени“. Явно очакването ще продължи…
Но най-любопитен е въпросът, който Димитър Найденов задава относно
командировка на членове на ръководството на БДЖ-ПП в Германия.
Предвид фактcj, че БДЖ-ПП не предвижда закупуване на нов подвижен състав, какво налага шефовете да гостуват в завода на Vossloh от 8 до 10 март 2023 г., логично пита депутатът от ПП-ДБ. И се интересува не само какви са резултатите от тази командировка, но и защо е посетен един-единствен завод?
Още много въпроси за несвършена работа в областта на всички видове транспорт могат да бъдат зададени на служебния министър Христо Алексиев. Дано следващият транспортен министър има повече време и отговори за тях…
