Много съжаляваме да го кажем, но ако президентът Радев се запъне с указа за уволнението на Гешев, ще е прав. Тази отвратителна процедура по линчуване на проговорилия главен прокурор е класически мафиотски похват при нарушаване закона на омертата. И осмисля съдържанието на фразата, с която „безконтролният“ доскоро шеф на държавното обвинение урони „престижа“ на политико-парламентарното ни представителство, спестявайки същата оценка за съдебното.
„Oпасността е да се върнем във времето на Политбюро. Вярвам, че ВСС няма да влезе в графика на Делян Пеевски и Бойко Борисов. Всеки българин ако сега се наведе, вече няма да може да се изправи, след като се провежда това. Представете си какви гаранции има всеки магистрат, пък и всеки българин!”, каза Гешев преди кадровиците да го отстрелят.
Веднага трябва да отбележим, че във финалното падение някои не се посрамиха, питайки дали новото мнозинство анти-Гешев бърза да си „си изпее репликите – график ли имате, колеги?!“. И дали „процедурата е автентична или е инспирирана от друго място“. И казвайки в прав текст, че натискането на enter-а е политически мотивирано и „ако допуснем да се случи това, което се случва, следващият главен прокурор ще бъде избран, както бе избран Иван Гешев – с подкрепата на две политически сили. Ние няма да допринесем за никакъв катарзис и изчистване!„.
Двете политически сили ги знае всяко дете – ГЕРБ и ДПС. ПеПе-йците и ДеБе-йците на тая ротационна трапеза няма да бъдат поканени. Знаем и босовете на фамилиите от Сицилиевата долина на ЕНП-семейството, чийто бутон също беше натиснат да провалят изслушването на Гешев в насроченото вече извънредно заседание на мониторинговата група към комисията на Европарламента по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. А най-хубавото е, че знаем и алтернативата на Гешев в лицето на заместника му Борислав Сарафов. Чийто семейно-имотни успехи са в тон с престижа на съдебната власт.
Кратък преглед на медийната хроника в тази насока. В хода на скандала “Апартаментгейт” става ясно, че синът му Боби си напазарувал два броя в луксозния комплекс “Еделвайс” срещу 540 000 лв. – цена далеч под пазарната. Сарафов – баща подпира с обяснението, че помогнал за покупките с парите от продадени наследствени имоти. НАП проверява нещо си, но не става ясно откъде са средствата точно за тези апартаменти.
Междувременно се носят легенди за уникалния палат на Сарафови в комплекса с баснословни цени „Делта Хил“, в който били съседи с укрилия се съдебно-ресторантски кадровик Пепи Еврото. За фамилната им къщата на брега на Средиземно море в Аликанте, за имота на сестрата в Дубай, за последния модел „Мазерати“ на сина. А В хода на „Атентатгейт“, с който започна разривът му с Гешев, картинката е допълнена. С потресаващи мащаби.
Оказва се, че синът, майката и бившата съпруга на Сарафов станали едри строителни предприемачи. В основата на успеха е дарение в тяхна полза на скъп имот в София отстрана на бивш депутат на ГЕРБ. Както и покупка на символична цена на парцели край Божурище от бивш общински съветник и кандидат кмет на същата партия, чийто лидер Борисов отреди района за индустриален парк. Освен апетитни терени от политици, семейството придобива и жилищни имоти от лица, разследвани за пране на пари.
Всичко е обаче наред, става ясно от право на отговор, реализирано от Боби Сарафов – син, който внася „необходимата яснота“. Внушенията, че позицията на баща му има каквато и да била връзка с моите бизнес начинания били „напълно безпочвени и тенденциозни“. А описаните търговски отношения били изцяло в рамките на законите и лесно обясними. Фамилията уреждала семейно отношения отпреди повече от 20 години, а даренията били „изцяло в духа на българските семейни традиции и напълно логични за уреждане на семейни имотни казуси“.
Освен това професионалният път на бащата не би следвало да отнема всяка възможност за предприемаческа инициатива отстрана на сина. Сарафов-син учил в Лондон, където се запознал с „друг български студент там, с когото имаме много общи идеи за съвместни предприемачески дейности, едно от проявленията на които са именно тези търговски сделки с неговия баща – Станимир Жарков“.
Каква е историята на политическия му живот за Сарафов-син „не е представлявало интерес“. Просто въпреки възможностите за работа в чужбина предпочел да се завърне в родината си, „вярвайки, че бизнес средата в България позволява и поощрява развитието на образовани млади предприемачи“. Пък то взело, че му потръгнало…
