Германската икономика ще се свие рез тази година, а инфлацията ще се задържи над 2% годишно поне до края на 2025-а, посочва Бундесбанк в шестмесечната си актуализация на стопанските перспективи, публикувана на 16 юни. Новата прогноза се появява само ден след като Европейската централна банка повиши лихвените проценти на блока на еврото за осми пореден път и обеща още от същото, защото инфлационният натиск надхвърля очакванията въпреки рецесията през зимните месеци.
„Геманското стопанство ще се възстанови символично от кризите през последните три години“, посочва Бундесбанк. И допълва, че „то все още се бори с последствията от високата инфлация, въпреки че засега тя се охлажда“.
Новите предвиждания на германските централни банкери са за 0.3% спад на БВП на страната през 2023-а – доста по-слабо число от прогнозата на Европейската комисия за 0.2% ръст на най-голямата европейска икономика. Все пак, тази оценка е малко по-добра от предишното предвиждане на Бундесбанк за 0.5% спад на БВП, направено преди шест месеца. Германските централни банкери очакват 1.2% икономически растеж на страната през 2024-а и 1.3% през 2025-а. И двете стойности са под равнищата на предишните прогнози.
Бундесбанк предвижда годишна инфлация от 6% през тази година – под прогнозираните от ЕК 6.8 процента. Впоследствие ценовият ръст ще се забави до 3.1% през 2024-а и до 2.7% през 2025-а, оставайки над целевите 2% годишно на ЕЦБ.
„Решителните монетарни действия са ключът към противодействието на икономическите и придружаващите рискове от по-продължителна инфлация“, посочва в официално изявление председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел.
Германската централна банка отдавна настоява за по-стриктна парична дисциплина, въпреки че огромният промишлен сектор на страната понесе сериозен удар и дълбок спад. Нагел не е убеден, че лихвените увеличения трябва да приключат преди края на ятото. Защото по отношение на инфлаията рисковете са възходящи и тя може да се окопае по-дълбоко в икономиката, ако трудовите възнаграждения и фирмените печалби нараснат по-сериозно.
След решението от 15 юни основната лихва на еврозоната стана 3.5% – най-високата й стойност за последните 22 години. Пазарите очакват тя да нарасне до максималните 3.75% и дори до 4% през септември или октомври.
