Увеличението на пенсиите от 1 юли с 12% е гарантирано. То ще коства на бюджета за 2023 г. 1.147 млрд. лева. За останалите искания за вдигане на доходите ще се преценява много внимателно. Което не може да стане тази година, ще бъде заложено за догодина.
В категорията „Разни” са учителите, редица държавни служители и чиновници в агенции, БНР и още много други. По-голямата част от тях ще трябва да почакат с „пицата”, която финансовият министър ще разпределя.
Целта от 3% бюджетен дефицит
категорично трябва да бъде постигната и то на цената на максимално малко недоволни от орязване на социалните плащания.
„Има как НАП и Агенция „Митници“ да започнат да работят много добре. Хората трябва да бъдат спокойни, че от 1 юли ще бъде получено увеличението на пенсиите. Няма да има увеличение на данъците с новия бюджет, защото искаме икономиката да расте“. Това каза за „БАНКЕРЪ” Мартин Димитров, депутат от ПП-ДБ, член на бюджетната комисия в парламента. Според него всички имаме полза от 3% бюджетен дефицит и затова е необходим прагматичен подход.
„Трябва много внимателно да се прецени с кои доходи, които зависят от държавния бюджет и не са индексирани, какво може да се направи и ако нещо не може да се случи тази година, то да стане през следващата“, добави Димитров.
Изказването му даде повод на редица леви политици да окочествят подготвяния проектобюджет за тази година като „античиновнически”.
Впрочем може би това е
логичното движение на махалото
на доходите за тази група заети у нас. Защото това е групата от работещите в България, които имат почти 200% увеличение на доходите за последните няколко години, изтъква Красен Станчев, основател на Инститята за пазарна икономика. По отношение на частния сектор има безкрайно много грешки и там доходите са се увеличили с не повече от 15 процента. Губещи за периода от 2020-та досега са онези, които работят за себе си, отбелязва Станчев. И това е неспроведливо по отношение на хората, които реално произвеждат парите, отиващи и за пенсии, и за държавната администрация.
Ако разбием по пера топ 3 на разходната част на бюджета, ще видим, че най-големият разход от около 9 млрд. лева е този за пенсии. Очакват ни избори и по-възрастното поколение ще получи някой друг лев отгоре. Но проблемът в случая е, че днес то не създава благата в държавата и съответно веднага всичко това „отгоре“ се прехвърля в потребление, т.е. в цени.
Следващият бенефициент са хората в държавното управление – 7.8 милиарда. Те произвеждат някакви неща, които по-скоро пречат на останалите и парите за тях се взимат от всички останали.
Третият бенефициент по разходи са общините. За всички тези три групи
можеше да има други политики.
Онова, което се определя от някои като грешка на досегашното управление е, че то за пореден път заложи на децентрализацията на бюджетните отношения в общините. Очевидно е, че въпросните общини имат нужда от двата процента от подоходните данъци, но все още не се е намерил решителен финансов министър и мъдро правотелство да го направи.
Крайно дясно мнение не спира да изразява бившият вицепремиер и икономически министър Николай Василев. Той е твърдо убеден, че бюджетът за тази година може и трябва да е балансиран, т.е без дефицит.
„Доходите на хората и в реално, и в номинално изражение са се увеличили в пъти. Минималната заплата, средната заплата, минималната пенсия, средната пенсия, всички доходи са се вдигнали с толкова десетки проценти през последните няколко години, че никаква инфлация от 10% не може да ги изяде“, посочва Василев. Инфлацията засега не е изяла доходите на българите от последните няколко години, категоричен е финансистът. По думите му до няколко години
средната заплата у нас ще стигне 1000 долара.
За сравнение през 2001-а тя е била 100 долара, а през 1997-а – едва няколко долара.
„Ние сме бедни, по-точно не сме богати като Германия, не защото нещо лошо се е случило в последните 25 години, а защото сме били супер бедни преди 1997 година. Това е истината. И може да не е много красива, но е вярна“, обяснява Николай Василев.
Синдикатите и левите партии обаче реват страховито.
Структурите на КНСБ започват подготовка за протести и стачки, ако не бъдат изпълнени исканията им за спешно приемане на бюджет 2023 с политика по доходите и компенсиране на инфлацията за заетите в бюджетната сфера от 1-и юли. Това заяви вицепрезидентът на синдиката Тодор Капитанов.
„И това, за което настояват хората, е да им бъдат осигурени такива средства за работни заплати, с които да може поне да се покрие инфлацията, която отчита статистиката. Хората ще имат настояване да се предприемат дори и крайни действия и КНСБ не само ще ги подкрепи, но и ще ги поведе в тези искания. Спешно повишаване на минималната работна! Както вече е договорено в законодателството, в кодекса на труда, искането на синдикатите е догодина тя да бъде поне 1000 лева“, обясни Капитанов.
Сектор „Образование” също бил в протестна готовност и ако не бъдат изпълнени исканията за увеличение на възнагражденията, ще проведе
„протестен урок“ на управляващите.
„Няма как с бюджет 2022 да сме адекватни и до покрием разходите за 2023-та след тази инфлация, която имахме и усетихме на гърба си. Инфлация, незапомнена от 25 години. Очевидно е, че трябва да се увеличат средствата поне с ръста на инфлацията, за да може да запазим поне стандарта от миналата година, дори не да го подобрим“, е становището и на икономическия съветник в КТ „Подкрепа” Ваня Григорова.
Тя е убедена, че през последните две години бизнесът е формирал почти 100% по-голяма печалба – от 27 милиарда на 42 млрд. лева. „Това, което КТ „Подкрепа“ предложи съвсем скоро, но беше отхвърлено от народните представители, е да се приложи правилото за минималната работна заплата да е половината от средната работна заплата. На този етап минимална работна заплата трябва да стане 900 лева“, твърди синдикалистката.
Редовният бюджет за тази година трябва да бъде приет до края на юли.
