Добрата новина за бизнеса е, че получихме уверение, че дефицитът от 3%, който е и наш голям приоритет във връзка с членството на България в еврозоната, няма да бъде постиган чрез задържане на средства, ДДС и ликвидност към бизнеса, няма да има и забавяния на плащания по обществени поръчки.
Друг позитивен резултат е, че ще продължи обсъждането на това как мерките за повишаване на събираемостта да не доведат до по-големи административни тежести за малкия бизнес.
Това обяви председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев след края на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Позитивна новина бе и фактът, че след десет години за първи път от АИКБ подкрепят проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Велев обясни, че причината да го направят, е, че забелязват малка тенденция за преструктуриране на разходите с ръст на приходите и разходите в доболничната помощ, в сферата на скрининга и превенцията на заболяванията, така че хората да не се разболяват, а когато това се случва, болестта да се открие в най-ранен стадий.
По отношение на държавния бюджет, подкрепет от АИКБ, Велев уточни, че само е изразил някои опасения заради риска от нова вълна на популизъм и на съсловен и браншови егоизъм. По този повод той подчерта, че е отправил апел към всички партньори в Тристранката да се фокусират върху основните цели пред страната – еврозоната, Шенген, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Единствената „лоша“ новина, която съобщи Васил Велев, бе, че от АИКБ не подкрепят проектобюджета на Държавното обществено осигуряване. Причината – не виждат необходимите реформи за него, свидетели са на ерозиране на пенсионната система, която в този си вид насърчава укриването на осигурителни доходи и допринася за разрастването на сивия сектор.
Освен това от АИКБ не виждат мерки, които да насърчават труда. За сметка на това забелязват, че ще продължат плащанията на калпак. За социални помощи са заделени над 5 млрд. лева, които ще са като субсидия за цената на парното за бита, за ученици, за деца и за хора с увреждания, но без какъвто и да било имуществен критерий или отчитане на доходите в домакинството.
В отговор на журналистически въпрос как ще коментира исканията за увеличаване на минималната работна заплата още от 1 юли, Васил Велев отбеляза, че няма подобна неотложна необходимост. Той обясни, че според Директивата за адекватни минимални работни заплати техният размер трябва да се преразглежда поне веднъж на две години. Последното й увеличение е през януари 2023 г., като нейният ръст е 20% спрямо 1 януари 2022 година. В същото време у нас в последно време инфлацията рязко се забавя, като промишлената – е вече дори дефлация.
Що се отнася до протестите на полицаите, които настояват за 10% увеличение на заплатите, Васил Велев обърна внимание, че България е на едно от първите места в Европа по дял на разходите за сигурност – и като процент от БВП, и като бюджет. Също толкова на брой хора са заети и в сферата на частната охранителна дейност. Ето защо според Велев проблемът е, че се изливат пари в нереформирани системи. Той бе категоричен, че уличният натиск не трябва да спира развитието на страната и не трябва да й пречи да следва краткосрочния си интерес – членството в еврозоната и в Шенген.
