От КНСБ подкрепят бюджета на Държавното обществено осигуряване, но с известна тревога и с едно условие.
Това обяви в края на заседанието на Тристранката президентът на КНСБ – Пламен Димитров.
Той уточни, че тревогата е свързана с необходимостта от укрепване на пенсионния модел и следването на неговата философия, която според Димитров през последните няколко години е била систематично разрушавана от самите народни представители в Парламента.
Условието, срещу което от КНСБ подкрепят бюджета на ДОО, е минималното обезщетение за безработица да е поне равно на прага на бедност. Димитров обърна внимание, че сегашните 18 лева на ден, които получават малък на брой хора, не са достатъчни, за да ги извадят от капана на бедността.
По отношение на държавния бюджет Димитров коментира, че дори и намалени на 8.2 млрд. лева капиталовите разходи няма да бъдат изпълнени. Причината – към април те са с изпълнение под 2млрд. лева, заради което синдикалистът не смята, че за времето, което остава до края на годината, обемът от над 8 млрд. лева ще може да бъде изпълнен. Ето защо от КНСБ виждат в капиталовите разходи един своеобразен буфер от още половин милиард, с който да се увеличат възнагражденията на хората в бюджетния сектор.
Пламен Димитров отбеляза, че 12% увеличение на заплатите за 2023 г. спрямо 2022 г. е в размер на 1.2 млрд. лева. Около 40% от тези средства са като наследени увеличения от предишни години, но останалите около 680 млн. лева могат да се вземат от спестените капиталови разходи. Тези пари са необходими за новите увеличения на заплатите в средното и във висшето образование, в БАН, в общините и в другите системи, които досега не са получили индексация на възнаграждения. Към тези 680 млн. лева от КНСБ добавят и 167 млн. допълнително за полугодието, които да бъдат разпределени като увеличение на заплатите в БНР, в системата на Министерството на здравеопазването извън НЗОК, за училищното и детско здравеопазване, за Министерството на земеделието, в НОИ, в системата на Министерството на финансите и във всички приходни агенции, от които се очаква да съберат повече приходи.
Димитров изрази притеснението си, че всички разходи за социални дейности – като здравеопазване и образование – намаляват като дял от БВП спрямо 2022 година. Изключение правят само разходите за отбрана и сигурност, които растат.
Като последен акцент по отношение на държавния бюджет Димитров подчерта настояването да се спазва законовото положение в Кодекса на труда, според което минималната работна заплата трябва да е поне 50% от средната или 950-960 лева от 1 януари 2024 година.
В отговор на журналистически въпрос Пламен Димитров заяви, че според КНСБ остава напълно възможно от 1 юли 2023 г. минималната работна заплата да стане поне 850 лева. За целта за полугодието ще трябват около 175 млн. лева допълнително, които според Димитров могат да се намерят благодарение на буферите. Сред тях, например, са разходите за издръжка, които през 2023 г. са увеличени с 2 млрд. лева спрямо отчета за 2022 година. Синдикалистът обясни, че става въпрос за 35% увеличение, което изглежда няма да бъде оползотворено в пълния си обем.
От КНСБ подкрепят бюджета на Здравната каса за 2023 г., защото са получили уверение от страна на финансовия министър Асен Василев, че ще са налични необходимите средства за постигане на минималните равнища, уговорени в Колективния трудов договор.
По-конкретно Пламен Димитров посочи следните числа: до края на 2023 г. една медицинска сестра вече ще получава месечно възнаграждение, което ще е в размер на 1 500 лева, а един лекар – 2000 лева.
