Държавният бюджет за годината ще бъде разгледан днес на второ четене в ресорната парламентарна комисия. Направени са множество предложения за ръст на заплатите в различни сектори. До края на седмицата текстовете трябва да бъдат гласувани окончателно и в пленарната зала.
Проектобюджет за 2023 г. е разработен при параметри в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството изпълни един от основните си приоритети – да осигури на държавата редовен бюджет за 2023 г. с дефицит до 3 на сто от БВП, без да се увеличават данъците и без да се ограничават социалните плащания, посочва вносителят.
Макроикономическата прогноза на Министерството на финансите предвижда през 2023 г. растеж на брутния вътрешен продукт от 1,8 на сто и достигане на размер от 184,5 млрд. лева. Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6 на сто, а средногодишната да бъде 8,7 на сто, което се дължи на намалението на цените на храните и енергийните стоки.
Минималната работна заплата се запазва на 780 лева. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10 на сто за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г., и 15 на сто – за структурите в общинската администрация.
Множество предложения са направени от “Възраждане”. Прави впечатление, че от групата настояват допълнителните средства за част от техните искания да бъдат взети от парите за отбрана и модернизация на българската армия.
Припомняме, че на 12 юли парламентът прие на първо четене държавния бюджет за тази година с подкрепата на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС. Против бяха от БСП, „Възраждане“ и „Има такъв народ“. Въздържа се един народен представител – от ГЕРБ-СДС. Народното събрание отхвърли проекта за държавен бюджет с включен проект на Висшия съдебен съвет.
