Събитията от последната седмица около злополучните „златни“ телешки пържоли, за които клиент във варненско заведение плати 500 лева, провокира шумен дебат за качеството на българския туризъм, дали той изобщо има почва у нас или се развива главно подземно. Факт е, че традиционните горски пожари в Гърция не плашат българския турист, който всяка година прекосява границата по два-три пъти, за да се наслади на чисти плажове и добро обслужване. Целта не е да омаскарим родния туризъм, а да дадем на отговорниците за качеството му поле за размисъл и себеоценка. Е, и повод да си помислят още веднъж защо не ни се получава...
Темата за рибай стека надхвърли битовистките коментари в мрежата, когато Сдружението на заведенията в България и Българската асоциация на заведенията заявиха, че ще съдят клиента на заведението, който си позволи да повдигне въпроса за спорната търговска практика да се обявява цена на грамаж. Асоциацията на ресторантьора Ричард Алибегов даже поиска оставката на новия министър на туризма Зарица Динкова след нейния коментар по случая. В неделя (23 юли) тя заяви, че
не би могла да отбранява удължаването на 9-процентната ДДС-ставка
за туристическия отрасъл, когато има подобно отношение към клиентите.
Почти всички останали браншове вече плащат 20% ДДС. В края на миналата година, по предложение на ГЕРБ туристическите, ресторантьорски и кетъринг услуги запазиха 9-процентната си привилегия. Тя бе „пусната в употреба“ през 2021 г. – по време на пандемията, но въпреки намаляването на косвеният данък с цели 11% , цените в заведенията започнаха да растат и на моменти взеха да стават налудничави. Примерно – двойно еспресо и кока кола без захар в софийско заведение тип „средна ръка“ – 12 лева. Или салата „Цезар“ с две листа от стрък маруля за 4 лева, а не с айсберг – за 16 лева…
През 2022-2023 г. туризмът в Европа и България почти се възстанови от пандемията – и като приходи, и като посещения. Цяла Европа
отмени антипандемичните мерки в този сектор,
но у нас той продължи да се радва на специално управленско отношение.
„Призовавам Асоциацията на ресторантьорите да преосмисли цялостното си поведение по отношение на клиентите си, както и към по-отговорно отношение към образа на българския туристически продукт. В противен случай, ще ми е много трудно да защитя данъчните придобивки в бюджета за следващата година, тъй като няма да мога да намеря аргументи и подкрепа за това в българското общество“, заяви в позиция министър Динкова и посочи, че се надява повечето членове на асоциацията да не споделят „идеите“ на своето ръководство.
Това изказване вбеси хората на Алибегов, но по-късно тонът им стана по-нормален. Във вторник (25 юли) той заяви, че ако има идея клиентът да бъде съден, то тя ще си е на само от заведение. А неговата асоциация ще подкрепи ресторанта, защото бил на 20 години и досега не е имало оплаквания срещу него. И още – според Алибегов
недоволният уж много добре е знаел какво яде и колко струва,
но въпреки това си е направил шоуто за сметка на заведението.
Дори така да е – клиентът на своя глава да си е „откраднал“ 5 минути слава – практиката на този ресторант е порочна. Това е стара хватка в много заведения и ненапразно Комисията за защита на потребителите я обяви за незаконна.
Много професионални готвачи защитиха заведението като посочиха, че високата цена на качествено месо е оправдана и е пазарна.
Цената може да е справедлива, но начина на предлагане – не е. От заведението са длъжни да разяснят на клиентите схемата си на ценообразуване, защото те са дошли да се насладят на храната и да се забавляват, а не да изчисляват колко ще им струва вечерята.
В по-широк план има доста какво да се желае от обслужването. От намусените и крайно отегчени сервитьори, които
влачат краката си все едно заминават на фронта,
до нежеланието им да отговорят на клиентски въпроси по менюто.
Когато съм питала на различни места дали в определени ястия има лук, често са ми казвали, че не знаят. Като не знаят, аз защо да го поръчвам? Или щом съм влязла, съм длъжна да ям каквото ми донесат?
Случвало ми се е в крайпътен ресторант да ни поискат такса за певица и оркестър. Като обяснихме, че не харесваме музиката и просто ще хапнем, сервитьорката направо ни „наклепа“ на една дама – явно управителката. В крайна сметка ни разрешиха да останем в заведението, но отношението към нас беше много грубо, а накрая ни обявиха за скръндзи. Да се чуди човек толкова ли е странно, че все още има хора, които искат да изядат един таратор и порция пържени картофи без съпровод на тъпани и кларинети?
Другата голяма тема, за която вече е отговорна държавата, е тази за хигиената.
Миналата седмица на Южния плаж във Варна
изплува голямо количество мъртви плъхове и мокри кърпички.
Инспекцията на РИОСВ е установила, че причината за неприятната гледка е канализационен преливник, който е замърсил морето. Пречиствателните станции не могат да насмогнат на презастроените курортни селища, защото години наред всичко се прави без план и смисъл. Това е причината хората да се връщат от почивка с чревни вируси и алергии, а на следващата година да забравят за българските курорти в полза на Гърция и Турция. Според ресторантьорите и хотелиерите обаче това било проблем на държавата и на местната власт.
Кой ще спечели тази война ще стане ясно като се вземе решение дали и докога остава намаления ДДС за ресторантьорския бизнес. Въпросът е, че докато се карат по конкретни теми, двете страни могат да решават „страничните“ проблеми, защото те са се натрупали на такава камара, че стигат за пет асоциации и десетина министъра най-малко.
