От 18 век до ден днешен възприемането на изкуството сред част от населението ни е останала непроменена. Все още има хора, които не правят разлика между реалност и художествена измислица. Добър пример за това е прохождането на българския театър и първите впечатления на публиката.
По време на Възраждането е било много популярно всеки театър да постави пиесата „Многострадална Геновева“. Пиесата е немска драма и е написана от Лудвиг Тик по мотиви от средновековна легенда.
„Многострадална Геновева“ е преведена от Кръстьо Пишурка през 1857 г. когато в Лом се установява врачанинът Ангелаки Йованчов и двамата замислят първото „театро“ в града. Осъществяването на тази идея превръща Лом във втория град, в който има театрално представление – след постановката на Сава Доброплодни и чехът Йозев Майзнер на комедията „Михал Мишкоед“ в град Шумен.
Първите спектакли са били странно приети от зрителите, които съвсем първосигнално са се ядосвали на артистите и даже са им давали и съвети без да осъзнават, че това не се случва наистина. Когато граф Сигфрид тръгва да търси съпругата си Геновева,
от публиката често са се чували гласове: „Сине, тя е в гората“.
Не случайно Иван Вазов пише за въздействието на тази пиеса в „Под игото“, където главният герой Бойчо Огнянов играе графа.
Доста години след това, полицията в Пловдив извършва проверка за „разпространение на порнографски материали“ по повод прожекцията на филма „Близо“, който е коопродукция на Франция, Нидерландия и Белгия от 2022 година. Информацията за проверката е пловдивския сайт „Под тепето“.
Филмът нашумя заради опитите на симпатизанти на партия „Възраждане“ да осуетят прожекциите в няколко града в страната, защото според тях проповядва „хомосексуализъм и педофилия“.
На 15 юни привърженици на Костадин Костадинов
атакуваха прожекция на „Близо“ в Пловдив
след подобна акция в София. Агитката тогава беше начело с депутата Емил Янков. Част от привържениците са носели т.нар. „Георгиевски лентички“, които са отличителен знак на привържениците на комунистическия бивш СССР. Тогава се оказа, че нито един от агитката не е гледал филма, а мнението им за него е формирано от преразкази на съдържанието му във „Фейсбук“.
Няколко дни по-рано – на 11 май, привърженици на „Възраждане“ атакуваха и осуетиха прожекцията на същия филм в София, сториха същото и по-късно – на 23 юни във Варна.
Историята във филма разказва за Лео и Реми, 13-годишни момчета, който са най-добри приятели. През лятото са неразделни и между тях се зараждат други чувства, но
началото на учебната година идва с нови проблеми,
съучениците им започват да им се подиграват и да подмятат, че имат интимна връзка. Тогава едното от момчетата се засрамва и се отдръпва, а другото не успява да го преживее и се самоубива.
Във фирма няма сексуални сцени, няма и една целувка дори. Режисьорът Лукас Донт обяснява, че става въпрос за щетата, която нанасяме, когато откажем подобна близост между хората или пък правото им на собствена емоционалност, защото никой няма право да кара някого да избира между порядки и чувства. „Смятам, че е изключително важно в изкуството да става дума за насилие – за онова насилие, създадено от общество, изтъкано от очаквания, норми и кодове“, посочва той.
Филмът е с 40 награди и над 50 номинации в цял свят, но това не е толкова важно, колкото фактът, че една политическа сила у нас си затвърждава позициите на
„пазител на ценностите“ по абсурден и упадъчен начин.
Подобно поведение не е консерватизъм, а невежество.
Филмът със сигурност не порицава и не застрашава традиционното семейство и ценности, а показва, че в отношенията между хората има пластове, нюанси и понякога неподозирани дори от самите тях емоции. Ако човек тръгне на лов на вещици, със сигурност ще се върне с богат улов, без значение дали става въпрос за филм, песен или дори хората в автобуса. Всичко зависи от начина, по които гледаме на нещата.
Чудя се няма ли кой да подшушне на поддръжниците на „Възраждане“, че
книгата и филмът „Лолита“ също трябва да бъдат забранени незабавно?
Смята се, че авторът Владимир Набоков е бил вдъхновен за написването на романа от нашумялата история за Чарли Чаплин, който се влюбва във втората си съпруга Лита Грей, когато тя е на 12 години. Героинята на Набоков – Лолита, също е на 12 години. В екранизацията от 1997 г. и в по-ранната версия на Стенли Кубрик (1962 г.) обаче възрастта й е „вдигната“ с две години, защото зрителите щели бъдат шокирани от сексуалната връзка между дете и възрастен мъж.
Филмът е забранен в Австралия до 1999 г. за „пропаганда на педофилия“, други 24 държави също забраняват или ограничават представянето на филма. В Европа
филмът е разрешен само за пълнолетни,
което намирам за изключително правилно.
Фантастичните филми, антиутопиите и трилърите също трябва да бъдат забранени. От къде накъде разни извънземни човекоядци гейове ще се опитват за затрият нашата галактика?
Другото чудно нещо е, защо полицията в Пловдив вместо да се занимава с филма, не се захване да разследва агресивното поведение на членове и симпатизанти на „Възраждане“ за нахлуване в частна собственост и опит за отнемане на права. Те имат право да не харесват филма и да не го гледат, но нямат право да вземат решения вместо другите хора.
