Георги Гвоздейков, министър на транспорта и съобщенията, пред „БАНКЕРЪ“ – ЧАСТ II
Каква е Вашата визия относно развитието на интермодалните превози в България и изпълнението на мерките в Националния план за развитие на комбинирания транспорт до 2030 година? За какво конкретно ще бъдат похарчени огромните средства, които предлага консултантът на МТС – ДЗЗД „БИМ ЕВРОПРО2002“ – за подпомагане на интермодалните оператори у нас до 2027 година (по договор между МТС и фирмата от 10 февруари 2023 година)? По моя информация консултантът предлага колосални суми за някои интермодални терминали, докато други изобщо не са включени в схемата за подпомагане. Наясно ли сте с този договор и изобщо – с евентуалната ефективност от похарчените средства за него?
– Безспорно развитието на интермодалния транспорт трябва да бъде насърчавано, защото допринася значително за подобряване на екологичността и ефективността на транспортната система. По отношение на приетия Национален план за развитие на комбинирания транспорт в Република България до 2030 г., към момента се работи по изпълнението на част от мерките в него. Създаден е Консултативен съвет за развитие на комбинирания транспорт към министъра на транспорта и съобщенията, в който участват представители на всички заинтересовани страни.
По отношение на проекта „Предоставяне на консултантски услуги по подготовка на схема за подпомагане на интермодални оператори“, възложен за изпълнение на ДЗЗД „БИМ – ЕВРОПРО 2022“, досега е приключило изпълнението на първата заложена дейност “Събиране на необходимата изходна информация и извършване на анализ на приложимостта на схемата за подпомагане на интермодални оператори“. Сега консултантът работи по същинската част от договора, която е подготовката на Схема за подпомагаме на интермодални оператори.
Съгласно изискванията на техническата спецификация, консултантът следва да разгледа и анализира поне 3 варианта за финансово подпомагане – в зависимост от обхвата (инфраструктура, оборудване за претоварване, складови площи, логистични центрове), предвидения финансов ресурс, възможните начини за финансиране (грантове, финансови инструменти, частно финансиране или комбинация от тях), изпълнението във времето (с оглед на допустимите срокове) и др. Изпълнителят следва да направи оценка и да препоръча най-уместния от трите варианта, вземайки предвид посочените по-горе обстоятелства.
Срокът за представяне на разработката по дейност 2 е до края на м. септември 2023 година. Схемата подлежи на широки консултации със заинтересованите страни и ще бъде представена на Комитета за наблюдение на ПТС 2021 – 2027. Индикативната стойност на предвидените средства за подпомагане на интермодални оператори, възлиза на 17.6 млн. евро.
В предизборните си кампании ПП/ДБ многократно акцентираха на проблеми, свързани с концесията на летище София? Какви действия ще предприемете като министър за защита на обществения интерес във връзка с концесията на летище София? При положение, че трафикът на столичното летище вече почти е възстановен спрямо 2019 г. – не е редно да се прекрати решението концесионерът „СОФ Кънект“ да не плаща годишни концесионни такси в продължение на 10 години?!
– Една от първите задачи, които поставих пред моя екип, е детайлно да бъде прегледан напредъкът по инвестиционния план на концесионера на летище София. Основната ни цел е в две направления. Ускоряване на инвестициите в развитието на столичното летище и анализ на пътникопотока, за да проследим възстановени ли са нивата на трафика от 2019 г.
Преди седмица проведох среща с изпълнителния директор на летище София Хесус Кабайеро и обсъдихме инвестиционния план, в който е включено реновирането на „Терминал 2“, изграждането на „Терминал 3“, предстоящи текущи ремонти, както и темата за сигурността на летището, която е много важна с оглед приемането ни в Шенген.
За нас като държава е важен въпросът за трафика, защото причината за отлагането на плащанията на концесионните такси бе именно намалелият брой пътници заради Ковид пандемията. В условията на това отлагане е посочено, че при възстановяване на нивата от преди пандемията Министерският съвет трябва да промени решението си за отлагане на концесионните плащания и концесионерът да започне да внася предвидените по договор средства в държавата. Това е изключително важен въпрос, който стриктно ще следим. Към момента данните показват, че все още трафикът не се е възстановил на 100%, но все пак трябва да изчакаме края на годината, за да правим изводи. Моето мнение е, че през следващата година ще можем да вземем ново решение на Министерския съвет, с което да прекратим отлагането на концесионните такси и да започне регулярното им плащане към българската държава.
Пътувате и виждате какво е състоянието на летище София. Ще поискате ли независима оценка на инвестираните от концесионера средства – в какво състояние са обектите, в които те са вложени?
– Имам сериозни забележки, има забавяне, което трябва да бъде наваксано в спешен порядък. Условията на най-голямото летище в България не са такива, каквито хората очакват и заявената модернизация трябва да бъде ускорена. От страна на министерството съм разпоредил засилване на контрола върху изпълнението на концесията. Съгласно концесионния договор, съвместен комитет от министерството и представители на концесионера трябва да заседава всеки месец, за да се наблюдава регулярно изпълнението на договора. От началото на годината досега комитетът – вместо седем пъти – е заседавал само два, което за мен показва занижен контрол.
Какво е бъдещето на летище Пловдив?
– Държавата има интерес да бъде изграден карго хъб на територията на летище Пловдив, който ще бъде една своеобразна връзка за товарите между Европа и Азия. Две компании, опериращи на летището, имат интерес да изградят и бази за техническо обслужване. Това неминуемо ще доведе до откриването на нови работни места и повишаване стандарта на живот на хората.
Държавата трябва да използва възможностите дадени от закона за концесиите и да търси решения за разумно и ефективно управление, което ще даде възможност с помощта на частни инвестиции летището да придобие един съвременен европейски облик и да разшири пазарния си дял. Летището има огромен потенциал и той трябва да бъде развит, като първо насочим усилията за изчистване на текущите проблеми, след което да планираме развитието му.
Какви стъпки ще предприемете за по-бързо въвеждане на нормативната уредба за безопасното използване на дронове във въздушното пространство у нас, тъй като броят им, а с това и опасността от инциденти, нараства? Първа крачка в тази посока вече беше направена, но е крайно недостатъчна. Нормално ли е, според Вас, дронове да летят и безнаказано да обследват частни обекти – домове, градини, предприятия – с неизвестна цел, може би кражба, тероризъм и пр.? Как ще бъдат защитени интересите на обществото срещу разузнаване, извършвано с дронове не от държавни служби, а от частни лица?
– Правилата и процедурите за експлоатацията на дроновете са определени от европейското законодателство. Вече има приета Наредба за условията и реда за експлоатацията на безпилотни летателни системи и надзора над техните оператори, която въвежда административните процедури свързани с прилагането на европейските регламенти. За да се гарантира нужната сигурност и безопасност трябва всички, които използват дронове внимателно да се запознаят с процедурите и правилата и стриктно да ги спазват. При нарушения с този тип летателни средства ГД “Гражданска въздухоплавателна администрация” има правомощията да съставя актове на нарушителите. Министерството води разговори с експерти от МВР за намирането на по-ефективни механизми за взаимодействие при извършването на контрол и ограничаването на неправомерната употреба на дронове.
Работи се и по внедряване на U-space въздушно пространство в България, в което чрез предоставянето на определен набор от услуги ще се осигури управление на трафика с дронове и допълнително ще спомогне за тяхното регулиране.
