Осем държави, на чиито територии попадат части от Амазонската тропическа гора, се обединиха около списък с общи политики и мерки за укрепване на регионалното сътрудничество. Това стана по време на среща на върха на Организацията на договора за сътрудничество в Амазония, която се проведе на 8 и 9 август в бразилския град Белем.
Участниците в срещата обаче не успяха да се споразумеят за общата цел – прекратяване на страховитата сеч. Според еколози всяка минута се изсичат средно по 1 хектар гори. Причината – необходимостта от нови пасища.
Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва, който гради международната си репутация на каузата, че ще се бори за подобряване на ситуацията с опазването на околната среда в страната си, настояваше държавите, върху които се простира Амазонската тропическата гора, да се обединят зад обща политика – прекратяване на така нареченото обезлесяване до 2030 година. Да Силва заяви, че вече в родината му се работи по тази цел.
Но вместо предложението на бразилския президент в съвместната декларация, с която завърши срещата на върха, участниците записаха създаването на съюз за борба с унищожаването на горите. В същото време всяка държава сама, по свой индивидуален начин, ще се бори срещу масовата сеч.
Лула да Силва и други държавни лидери напуснаха вчерашната среща, без да коментират декларацията. На срещата на върха, освен президента на Бразилия, присъстваха още трима държавни глави – президентът на Колумбия Густаво Петро, президентът на Боливия Луис Арсе, президентът на Перу Дина Болуарте. Бяха и двама външни министри – на Еквадор Густаво Манрике и на Суринам – Алберт Рамдин. Форумът бе уважен и от министър-председателя на Гвиана Марк Филипс и от вицепрезидента на Венецуела Делси Родригес.
Външният министър на Бразилия Мауро Виейра обяви на пресконференция, че въпросът за масовата сеч по никакъв начин няма да раздели региона и посочи, че в декларацията имало записано „разбиране за обезлесяването“. Той обаче не даде повече подробности какво стои зад цитираната формулировка.
Според наблюдатели неуспехът на осемте държави да се договорят за обща защита на собствените им гори е нагледен пример за това колко трудно би било да се стигне до общо споразумение за борба с климатичните промени.
Не малко учени предупреждават, че политиците действат твърде бавно, за да предотвратят катастрофалното глобално затопляне. Въпросната среща на върха събра държавите, членуващи в Организацията на договора за сътрудничество в Амазония, за първи път от 14 години!
По време на форума възникна напрежение около защитаваните различни позиции по отношение на масовата сеч и развитието на петролния сектор.
От друга страна държавните лидери, присъстващи на срещата, единодушно се възпротивиха на позицията на колумбийския президент – левичар – Густаво Петро, който е за прекратяване на всякакви нови опити да се добива нефт в Амазонка.
Бразилският министър на енергетиката Алесандро Силвейра, чиято страна има намерение да разработва нефтено находище до устието на Амазонка, коментира, че обсъжданата тема е много обширна и голяма. Като за начало той обясни, че държавата му трябва първо да проучи находището и след това да вземе решение дали ще добива нефт или не.
Участниците в срещата не успяха да определят краен срок за прекратяване на незаконния добив на злато, въпреки че държавните лидери се съгласиха, че ще си сътрудничат по въпроса и ще се борят по-добре с трансграничните екологични престъпления.
В заключенията от срещата, оформени в така наречената Белемска декларация, твърдо се отстояват
правата на местното население. Освен това държавните лидери се обединяват около позицията, че ще си сътрудничат при управлението на водните ресурси, в здравеопазването и при общите преговорни позиции на срещите на върха за климата и устойчивото развитие.
Ще бъде създаден и научен орган, чиито представители ще се срещат всяка година и ще изготвят задълбочени доклади по проблеми, свързани с тропическите гори на Амазонка. Той ще е подобен на Междуправителствения панел за климатичните промени.
Венемира Мачева
