Индексът на цените на ориза, публикуван от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), се повиши през юли с 2.8 процента спрямо юни до 129.7 пункта. Това е най-високата му стойност от септември 2011 година.
Ръстът спрямо юли миналата година е с 19.7 процента.
Особено силно се повишиха цените на ориза, произведен в Тайланд – с 5 процента. Според анализатора на Rabobank Оскар Чакра, индексът на FAO може да покаже още по-значителен ръст през август.
Такова значително увеличение на цените се дължи на няколко фактора. Основната причина са метеорологичните условия, най-вече завръщането на феномена Ел Ниньо тази година, което води до по-високи температури, суши и т.н.
Друга причина е забраната на Индия за износ на ориз, въведена през юли. Тя трябваше да запази вътрешните цени относително ниски.
Според Питър Тимър, професор в Харвардския университет, който специализира в хранителната сигурност, покачването на цените на ориза е свързано и с трудностите при износа на зърно и царевица от Украйна поради войната.
Експертите казват, че покачващите се цени могат да имат значително отрицателно въздействие върху хората в бедните страни, където оризът е основната храна. В Африка и Югоизточна Азия до 60 на сто от калориите, които хората получават от храната, идват от ориз, а в някои страни, като Бангладеш, този дял достига и 70 процента.
„По-високите цени на ориза ще допринесат за инфлацията на храните, особено за бедните домакинства в азиатските страни, които са основните потребители на ориз. Когато една страна е въвела забрана за износ, други държави често я следват. Основните губещи са бедните по света“, казва Джоузеф Глаубер, старши сътрудник в Американския международен институт за изследване на хранителната политика.
Оризът е третата най-произвеждана зърнена култура в света след царевицата и пшеницата.
Тъй като значителна част от царевицата не се използва за храна от хората, оризът е най-значимата зърнена култура от гледна точка на изхранването на човечеството. Отглеждането на ориз е подходящо за региони със значителни валежи и ниска цена на труда, тъй като то е много трудоемко и изисква значително количество вода. Макар че произлиза от Азия, днес оризът се отглежда в различни части на света, където има добри условия за това.
Оризът е основна храна за над половината от световното население. Той е най-значимият източник на хранителна енергия за 17 страни в Азия и Океания, девет страни в Америка и осем страни в Африка. На ориза се падат 20% от използваната хранителна енергия в света при 19% за пшеницата и 5% за царевицата.
Освен за храна, зърното от ориз се използва като суровина за производство на спирт, пудра, бира, а също така във фармецвтичната промишленост. Сламата от ориз има висока фуражна стойност, а освен това се използва за плетени изделия и за производство на фина хартия.
Отглеждането на ориз в България започва през XIV век по поречието на рекитеМарица, Тунджа и Дунав. През 1962 г. са създадени първите съвременни оризови полета в България – в град Съединение и в пловдивското с. Войсил.
В културата
В Азия считат ориза за свещен. В Индонезия, Камбаджа и Тайланд се почита богинята на ориза и плодородието Деви Шри (Dewi Sri). В Япония например има светилища, посветени на бога на ориза, наречен Инари (Inari Shrine).
На японски Хонда означава „главно оризово поле“.
Тойота произлиза от името Тойода. В превод от японски означава – „богато оризище“ или „изобилно оризово поле“.
