За втора поредна година в България пчелен мед на едро почти не се изкупува, оплака се пчелар с над 30-годишен опит, пожелал анонимност.
„През 2021 г. изкупуваха акациевия мед на едро по 10 лв. за килограм. Идва търговецът, взема проби и като излезе резултатът – взема и плаща. Същата година изкупуваха липовия мед по 6 лв., а букета (така пчеларите наричат полифлорния мед – бел.авт.) – за 5.5 лв. за килограм. През 2022 г. обявиха същата цена за акациевия мед – 10 лв. за килограм, дойдоха от две фирми, взеха проби, които показаха, че медът е 100% чист и… край.
Това се случи близо три месеца след началото на войната в Украйна. Изтече май, мина юни, лятото свърши и… нищо! Чак в края на септември – началото на октомври се обадиха, че изкупуват
акациев мед по 6 лв. за килограм, а букета – по 4.80 лева.
Тъй като нямаше какво да правя меда, принудих се да го дам на тези ниски цени“, разказа пчеларят, който сам обгрижва стотици пчелни семейства.
Тази година положението е още по-лошо. Въпреки че преполовява август, на практика все още няма никакво изкупуване на пчелен мед на едро. Според нашият събеседник, акациев мед няма заради късните пролетни студове и слани. Колкото до липовия и полифлорния, спекулантите са започнали да го купуват на едро за не повече от 3.80 лв. за килограм. Цена, която е толкова далеч от нормалната бизнес логика, че чак граничи с… откровения рекет от средата на 90-те години.
А на пазара – друго чудо:
никой не предлага мед, по-евтин от 12 лв. за килограм.
Нито в София, нито в Русе, нито… където и да е. Като изключим някои баби на село, разбира се.
“Основната причина за този срив на цените на основния пчелен продукт е неконтролираният спекулативен внос на мед от Украйна. Ако това продължи, до края на следващата година пчеларството в България ще бъде напълно унищожено! Ще останат само любители с по няколко пчелни семейства, които гледат пчели за себе си и за роднини и приятели“, прогнозира пчеларят, изхранвал семейство и изучил децата си благодарение на кошерите.
Разбира се, ниските изкупни цени са последната искра, която взривява древният български занаят, който
никакви робства, войни и диктатури не успяха да затрият.
Срещу пчеларството вече три десетилетия успешно воюват както сериозните реформи в земеделието, така и дългите засушавания и промени в климата.
Допреди десетина години у нас мед се вадеше до 10-15 септември. При нормална година с регулярни валежи, „паша“ за пчелите (т.е. цъфтящи растения – бел. авт.) е имало до края на август. След като е събран от пчелите, на нектара са му необходими две седмици, за да узрее, т.е. да се превърне в мед и да бъде запечатан от пчелите, т.е. да стане годен за вадене от кошера.
Заради силните засушавания през последните години в пчеларството настъпи сериозна промяна, защото с намаляването на влагата
спира и цъфтежът на медоносните растения.
Тази година това се случи към средата на юли, поради което последният за сезона полифлорен мед бе изваден през първата десетдневка на август. Тоест – цял месец по-рано.
И още – преди години пчеларите вадеха средно по 5 пъти мед годишно: първо от акация, след това от бъз и други ранно цъфтящи растения, трети път – от липа, а последните две реколти – многоцветен. Като средният добив от кошер е бил 30-35 кг., а рекордите – 45-50 килограма годишно.
В наши дни, въпреки че вече се вади нов вид мед – от рапица, обикновено се прибират три “реколти” годишно – от рапица, от акация и/или липа – ако студовете и дъждовете не съсипят цветовете им, и само веднъж – многоцветен мед. Със среден добив от кошер около… 22-25 килограма годишно.
Има още една много сериозна причина за намаляването на добива от мед пред последните десетилетия –
масовото преминаване към интензивен тип земеделие.
Преди две-три десетилетия се засяваха 20-25 вида растения, повечето от които – медоносни. Сега масово в България се сеят само пет вида култури – пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед, при които всички обработки са машинни. От тях медоносно растение е единствено рапицата.
Преди пчелите събираха мед и от слънчогледа, но от години у нас се сят само хибридни сортове, които отделят малко нектар, който трудно може да бъде определен като медоносен.
Така след жътва, на практика още от средата на юли, от гледна точка на пчеларите
около кошерите им се възцарява истинска пустиня.
Милиони декари ожънати ниви и изсъхнали от сушата диви растения. И вместо да очакват нова реколта, пчеларите трябва да подхранват пчелните семейства, за да не измрат от глад до зазимяването на кошерите.
За стимулиращо подхранване, през есента се дават 4-5 кг цвеклова захар на кошер, а през пролетта – по 2-3 килограма. Горе-долу по 6-8 кг за пчелно семейство, като цената на цвекловата захар в момента е 2.40 лв. за килограм.
„Подхранването със захар през пролетта приключва 15 дни преди да започне цъфтежът на медоносните култури, за да не попада в меда, което се установява лесно при пробите. Затова съм решил, че ако тази сага продължи по същия начин и догодина – приключвам с пчеларството! Оставям само 3-4 кошера за семейството, а всичко останало разпродавам или ликвидирам“, обобщи пчеларят и уточни, че това не е само негово решение, а на редица негови колеги.
Като дългогодишен журналист не искам отново да обръщам внимание нито на факта, че пред всяка къща в някои села се продава „истински мед“ – без наоколо да има дори и един кошер, нито
на масовите отравяния на пчели с инсектициди,
защото всеки фермер знае за какво става дума. За съжаление обаче самоубийственият инат, с който масово обричаме природата на гибел, кара и нас да “циклим” като развалена грамофонна плоча. Така че припомняме с едно изречение – пчелите опрашват най-малко 80% от цветовете на растенията на планетата.
С други думи – ако няма пчели, за една петилетка земята ще се превърне в едно голямо… нищо, където тук-там се мярка по някоя и друга ГМО-зеленина.
По тези въпроси е писано многократно, за да занимаваме отново читателите. В крайна сметка си имаме земеделско министерство, което би трябвало да мисли и работи стратегически не само за днес, но и за утрешните поколения.
