Руската централна банка повиши основния си лихвен процент с цели 350 базови пункта – до 12%, на 15 август на извънредно съвещание, свикано ден по-рано заради срива на руската валута до над 101 рубли за един щатски долар. В резултат на което загубите на руската парична единица от началото на годината надхвърлиха една трета от пазарната й оценка.
В официално изявление „Банк России“ посочва, че „решението цели да ограничи рисковете за ценовата стабилност“. Централните банкери подчертават също, че потреблението е повишило способността на страната да увеличи икономическия продукт, което качва инфлацията и се отразява на „динамиката на валутния курс на рублата заради по-интензивния внос“. Руските централни банкери не обявяват бъдещи насоки за действията си и съобщават, че планират да преразгледат кредитните разходи на 15 септември.
Рублата реагира позитивно на мярката и поскъпна с повече от 2% – до около 95 за един долар непосредствено след обявяването й. По-късно руските пари загубиха част от спечеленото и в 11 ч. българско време се разменяха срещу грубо 98 рубли за един долар.
Това е първото извънредно съвещание на борда на директорите на „Банк России“ от 28 февруари 2022-а когато регулаторът повиши лихвените проценти до 20% след нахлуването на Русия в Украйна.
Шефката на институцията Елвира Набюлина нямаше друг избор освен да реагира светкавично, особено след като икономическият съветник на президента Владимир Путин – Максим Орешкин, критикува на 14 август политиката й, позволила по-бързият ръст на кредитирането да наводни икономиката с пари и поиска „силна рубла“, която да помогне на Русия да се приспособи и коригира курса. В коментар за руската държавна агенция ТАСС той написа, че „източникът на слабост на рублата и на ускоряването на инфлацията е щедрата парична политика“ Руската валута отслабна над психологическите 100 рубли за един щатски долар (banker.bg).
И други влиятелни личности посочиха обезценяването на националната парична единица като заплаха за социалната стабилност, която прави Русия да изглежда уязвима точно когато войната в Украйна се проточи и международните санкции поразиха търговския обмен. Залозите станаха доста по-високи през този месец заради източването на капитали от икономиката и скока на годишната инфлация над целевите 4%, което се случва за първи път от февруари.
Паричните стратези се надяват по-високите лихви да повишат привлекателността на вътрешните спестявания и да охладят потреблението, което допринася за сътресенията във външната търговия и помага за редуцирането на излишъка на текущата сметка, който е най-малък за последните две години.
