За три месеца бързите кредити скочиха с 286 млн. лева

кзп

Към края на юни вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране (или фирмите за бързи кредити), са нараснали до 4.93 млрд. лв. (2.6% от БВП*). Година по-рано сумата е била 4.12 млрд. лв. (2.5% от БВП), отбелязват експертите на БНБ в месечния си анализ. Заемите се увеличават с 807 млн. лв. спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. и с 286.1 млн. лв. спрямо първото тримесечие на тази година. Причините са известни – инфлацията, повишените битови сметки и „по-широките пръсти“ на т. нар. средностатистически нашенец.

Прогнозите са за продължаващ, макар и плавен, ръст на лихвите по кредитите. От друга страна, експертите подчертават, че търсенето на пари назаем ще остане високо, предимно заради ниските лихви.

В общата сума на тези кредити преобладават заемите над 5 години, които

в края на юни вече са на стойност 2.22 млрд. лева.

Те нарастват с 437.9 млн. лв. спрямо края на юни 2022 г. и със 152.6 млн. лв. в сравнение с края на март тази година. Относителният дял на тези кредити, в общия размер на вземанията по кредити, нараства от 43.4% в края на миналия юни до 45.2% в края на същия месец тази година.

В края на второто тримесечие вземанията по кредити с матуритет от една до пет години са 1.07 млрд. лв., докато по заемите със срок до 1 година са 1.30 млрд. лева. От БНБ посочват, че сумите нарастват и спрямо края на същия месец на 2022 г., и в сравнение с края на тазгодишното първо тримесечие.

Към края на юни  

размерът на необслужваните кредити е 333.9 млн. лева.

Добрата новина е, че сумата намалява с 14 млн. лв. в сравнение с края на юни миналата година. В сравнение с първото тримесечие на тази година обаче необслужваните кредити нарастват с 14 млн. лева.

Числата показват, че в края на юни домакинствата са най-активни на този пазар. Вземанията по кредити в този сектор нарастват на годишна база с 541.9 млн. лв. до 3.43 млрд. лева. Спрямо края на март те се увеличават със 182.6 млн. лева. Принос за това има и инфлацията, но и поскъпването на редица стоки. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити намалява от 71.1 на сто в края на юни миналата година до 70.7 на сто в края на същия месец на тази година.

Вземанията по кредити

от сектор „Нефинансови предприятия“ са 1.26 млрд. лв.

към края на второто тримесечие. Те се увеличават и на годишна база и спрямо края на март тази година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти обаче намалява от 26.5 на сто в края на юни миналата година до 26 на сто в края на шестия месец.

В структурата на вземанията по кредити от домакинствата преобладават потребителските кредити, които са 3.27 млрд. лв. в края на второто тримесечие. Въпреки вдигането на лихвите тези се увеличават с 499.5 млн. лв. на годишна база и със 139.6 млн. лв. спрямо края на март. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от сектор „Домакинства и НТООД“ намалява от 95.8% към края на юни 2022 г. до 95.2% към края на същия месец тази година.

В края на второто тримесечие,

размерът на жилищните кредити е 16.3 млн. лева.

Те намаляват с 52.1% (17.7 млн. лв.) в сравнение с края на юни миналата година и с 49.6% (16 млн. лв.) спрямо първото тримесечие на 2023-та.

По всичко личи, че някои българи са започнали да подхождат по-трезво към собствените си приходи и възможността да участват на пазара на недвижими имоти. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията от домакинствата намалява от 1.2% в края на юни 2022 г. до 0.5 на сто в края на юни 2023 година.

В края на юни

пасивите на специализираните в кредитиране дружества

са 5.79 млрд. лв. – при 4.89 млрд. лв. в края на същия месец миналата година. Те се увеличават и на годишна база, и в сравнение с края на първото тримесечие на тази година, защото има търсене на заеми.

За да финансират дейността си, тези дружества са използвали основно кредити – общо 3.40 млрд. лв. (58.7% от общия размер на пасивите) в края на юни. Размерът им нараства и спрямо края на юни миналата година, и в сравнение с края на март.

Кредитите с матуритет над 1 година са най-много и представляват 94.6% от общия размер на получените кредити в края на юни при 91.4% в края на същия месец на 2022 година. Техният размер е 3.21 млрд. лв. в края на юни, като

нарастват със 752.2 млн. лв. на годишна база

и с 311.2 млн. лв. спрямо края на първото тримесечие.

Размерът на емитираните дългови ценни книжа от дружествата, специализирани в кредитиране, е 89 млн. лв. в края на юни 2023 година. Той се увеличава и в сравнение с края на юни миналата година и спрямо края на март.

____________________

* При БВП за 2023 г. в размер на 186.943 млрд. лв. (прогнозни данни на БНБ), за 2022 г. – 165.384 млрд. лв. (данни на НСИ към 08.03.2023 г.).

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че институциите реагират достатъчно ефективно на сигнали за незаконни строежи?

Подкаст