Тази година съборът в местността „Петрова нива“ отбелязва 120 години от Илинденско-Преображенското въстание.
Държавният глава Румен Радев ще участва в отбелязването на годишнината в местността „Петрова нива“. Честването се провежда под патронажа на президента.
От 20.00 часа ще бъде отслужена заупокойната молитва в памет на загиналите в храм-костница „Света Петка“.
А след това пред паметник-мемориала в историческата местност ще започне възпоменателното тържество. Държавният глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили ще приеме строя на представителните роти на Националната гвардейска част и ще произнесе слово, след което ще отдаде почит към загиналите за свободата по време на Илинденско-Преображенското въстание.
Илинденско-Преображенското въстание е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) с цел освобождение от Османската империя. То избухва на 2 август (нов стил) 1903 година в Македония и на 19 август (нов стил) 1903 година в Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи. По данни на ВМОРО, заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България.
Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает то избухва на 20 юли (2 август нов стил) – Илинден, а в Одринския- на 6 август (19 август нов стил) – Преображение Господне.
След организираното от Върховния македоно-одрински комитет Гордоджумайско въстание напрежението в Македония нараства чувствително. Правителството на Османската империя засилва репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части, които извършват масови беззакония. Увеличават се стълкновенията между турските въоръжени сили и чети на комитета.
В тази обстановка през януари 1903 г. част от членовете на ЦК ВМОРО начело с Иван Гарванов свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско.
През май 1903 година Христо Матов изготвя „Общ план на въстанието“,
в който се излагат средствата на революционната борба и целите за извоюване. Реорганизират се въстаническите окръзи, приема се тактика за действие на чети, терористи и на мирното население, изясняват се отношенията с малцинствата в Македония, с чужденците и с османските власти, както и други въпроси.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) – Илинден. Началото на бойните действия в Одринския революционен окръг се определя на Конгреса на петрова нива за 6 август (19 август) – Преображение Господне.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350-хилядна войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако Великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта.
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията.
Илинденско-Преображенското въстание избухва преждевременно, преди да бъде завършена всестранната подготовка на населението. Затова масово въстание избухва само в два революционни окръга. През 1903 г. не съществуват реални възможности за победен изход от въоръжена борба. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска държава, а още по-малко от населението на една провинция. Международното положение също не позволява благоприятен изход. Великите сили все още не са готови да пристъпят към решаване на сложния Източен въпрос.
Въпреки поражението, въстанието събужда европейското обществено мнение.
Илинденско-Преображенското въстание е отразено в над 8200 статии
на западноевропейския и американския печат, в които се споменава хиляди пъти, че е вдигнато от българите в Македония и Южна Тракия, описва се героизма на българските въстаници, изгорените български градове и села, изнасилени български жени и девойки, зверски убити деца и български свещеници, като не се споменава за дори един участник с „македонско“ национално самосъзнание.
