Смята се, че италиански икономист, инженер и социолог Вилфредо Парето е един от основателите на теорията на елита, известна и като Закон на Парето. Той е представител на Лозанската икономическа школа, която изследва главно условията за постигане на пазарно равновесие. По негови разсъждения елитът има пирамидална структура, като на върха стои елитът – социален слой, ръководещ и направляващ всяко общество.
Според Парето обществото е разделено на елит, контра елит, анти елит и маса. Елитът управлява, контра елитът може и се стреми да управлява, но е лишен от власт, а анти елитът (криминални елементи и интелигенция) е винаги срещу елита, но не може и не желае да управлява. Масата никога не е желаела и не желае да управлява. Парето смята, че човешкото общество винаги е било такова и нищо не се е променило. Всякакви идеи за различна организация на обществото е просто поредната идея (лъжа), с която си служи контра елита, за да дойде на власт.
В края на XIX век Вилфредо Парето формулира едно правило, което остава в социологията под името „Правилото 80-20“ или „Закон за елита“, или още „Закон на Парето“. То гласи следното: Във всяко общество 20% от хората произвеждат 80% от ползите и печалбите. На другия край на кривата, 20% от хората създават 80% от проблемите и загубите.
Това е глобалната гледна точка на Закона на Парето. Може да се интерпретира и в по-микро мащаб, като му се придаде следното значение: „във всяко едно начинание, 20% от вкараните ресурси в проект допринасят за 80% от изходния резултат.“
Този закон може да се интерпретира също така за целите на управление на контрола или управление на риска, както следва: „По-рядко срещаните явления предизвикват най-големи проблеми“ или „относително малък брой възможни причини обикновено предизвикват мнозинството на проблемите или дефектите“.
Вилфредо Парето е завършил Политехниката в Торино през 1869 година. Там той защитава дисертация на тема „Фундаменталните принципи на равновесие в твърдите тела“. Тази тема дава основите на по-нататъшното развитие на теориите на италианеца в сферата на икономиката и социологията.
В първата половина на 90-те години на XIX век Парето публикува редица изследвания в областта на икономическите теории и математиката. От 1893 г. и до края на живота си той е професор по политическа икономия в Лозанския университет в Швейцария.
Ученият е известен и с своята „Ефективност на Парето“ или оптималност на Парето – концепция в икономиката с приложения в теорията на игрите, инженерните и социалните науки. Терминът е по името на италианския икономист, който използва концепцията в неговите изследвания на икономическата ефективност и разпределение на приходите.
При дадени алтернативни разпределения на ресурсите и определен брой участници, ако не е възможно действие, при което пазарното положение на поне един участник да се подобри, без това да доведе до влошаване на пазарното положение на друг негов конкурент, това се нарича „ефективност на Парето“ или ефективност на разпределението. „Ефективността на Парето“ е всъщност икономическата ефективност, която се различава от техническата. За техническа ефективност в икономиката се говори, когато при пълна заетост и потенциален обем на производството, нарастването на произведените количества от дадена стока стават винаги за сметка на произведените количества от друга стока. Фундаменталният икономически проблем „Как да се произвежда?“ се свежда до постигане на техническата и икономическа ефективност, пълна заетост на ресурсите и потенциален обем на производството.
