Задълженията на домакинствата у нас – банкови кредити, бързи кредити и лизингови договори, възлизат на 39.92 млрд. лв. в края на юни, показват данните от БНБ. Срещу тях пък стоят депозити от 74.67 млрд. лева. Изглежда че причини за тревога няма, защото задълженията се покриват, а и пари за харчене има.
На фона на всички приказки, че сме най-бедната и най-мизерстващата държава членка в ЕС, наличието на свободни пари, растящите суми в банковите депозити, растящият обем на банковите и бързите кредити, както и на лизинговите договори – меко казано е странно.
Детайлното вглеждането в картинката обаче показва… важните нюанси и обяснява отсъстващата уж логика. Растат големите депозити, а малките се свиват. Инфлацията и битовите сметки изяждат част от натрупаните през годините спестявания.
В същото време
парите в големите влогове растат.
Вълната на новите по-високи лихвени проценти засега е далече от България и домакинствата трупат задължения. Част от тях – за нови жилища като дългосрочна инвестиция.
Редица експерти говорят за свръхконцентрация на богатство под формата на имоти. Все пак в трудни времена българите все по-често се обръщат към влагане на пари в недвижима собственост, защото депозита по традиция остава неизгоден – заради ниските лихви. Банките у нас притежават достатъчно ликвидност и все още
не мислят за повишаване на лихвите по влоговете.
Освободени от ковид ограниченията хората сякаш бързат да си наваксват – с пазаруване, с пътуване, някои и инвестират. Неслучайно вътрешното потребление поддържа растежа на брутния вътрешен продукт. Някои от разходите се покриват от лични спестявания, но за други са необходими и по-големи суми. Така българите се научиха да купуват и на лизинг. Често и бързият кредит решава неотложни проблеми, но пък задълбочава друг – как да се върнат тези пари.
В края на второто тримесечие броят на
депозитите на домакинствата
е 8.80 млн., като намалява на годишна база. Размерът на тези депозити в края на юни обаче нараства и достига 74.67 млрд. лева. Спрямо края на първото тримесечие и броят и размерът им нараства незначително. Вероятно някои от хората се замислят тази година за свиване на разходите и увеличаване на спестяванията. Възможно е, разбира се, някои да спестяват и след успешна продажба на имоти, на собствен бизнес или път от по-висока заплата.
Числата от БНБ показват, че в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 50 000 до 100 000 лв., които са с дял от 18.2 процента. Колко българи обаче могат да си позволят такъв влог?
Очакваното повишение на лихвите по депозитите сигурно ще върне част от парите, тръгнали да търсят алтернативи. Но това не означава, че спестяванията ще се умножат. Често лихвеният процент по влоговете е по-нисък от процента на инфлацията.
Мнозина – съзнателно или не, живеят за момента. Вярно е, че в някои сектори работните заплати вървят нагоре и харченето е без проблеми. Но в други възнагражденията изостават от поскъпването на живота и който няма спестявания стига до парите назаем.
Това е едно от обясненията за нарастването на броя на
кредитите на домакинствата,
изтеглени от банки, които в края на юни вече достигат 2.84 милиона. Размерът им също нараства на годишна база до 35.48 млрд. лева. Повишение има по двата показателя и в сравнение с края на март. Според данните на централната банка в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 100 000 до 250 000 лв., което е дял от 26.2 процента.
В края на юни вземанията по кредити от домакинствата, отпуснати им от дружества, специализирани в кредитиране (т.н. бързи кредити), продължават да растат и на годишна, и на тримесечна база и вече са с общ размер от 3.43 млрд. лева. Но има забавяне в желанието за вземане на такива заеми, защото относителният им дял в общия размер на вземанията на фирмите за бързи кредити намалява от 71.1% в края на 2022-ра до 70.7% в края на същия месец на тази година.
Най-много потребителски бързи кредити са взели домакинствата. В края на второто тримесечие те вече са 3.27 млрд. лева. Интересът към жилищните бързи кредити е намалял с около 50% и на годишна, и на тримесечна база и в края на юни сумата е само 16.3 млн. лева. Впрочем относителният дял и на двата заема в общия размер на вземанията на фирмите за бързи кредити намалява.
За сметка на тях е засилен
интересът към други бързи кредити,
които в края на юни са общо 149 млн. лева. Числата са впечатляващи – нарастването при тях е с 67.8% на годишна база и с 65.5% спрямо март тази година. А относителният им дял се увеличава до 4.3 на сто.
В края на второто тримесечие вземанията по финансов лизинг от домакинствата възлизат на 1.01 млрд. лева. Активното пазаруване води до нарастване на размера им и на годишна, и на тримесечна база. Така расте и относителният дял на тези задължения в общия размер на вземанията по финансов лизинг, който вече е 19.3 процента.
Кръговратът на парите не спира.
Експертите са единодушни, че кредитирането ще продължи да се забавя заради пълзящите нагоре лихвени проценти. Потвърди го и управителят на БНБ Димитър Радев. По думите му повишаването на лихвите у нас протича по-бавно поради високата ликвидност на банковата ни система. Но, така или иначе, тенденцията към увеличение ще се очертае по-ясно към края на тази и през следващата година. И това се отнася както за лихвите по депозитите, така и за лихвите по кредитите.
В тази ситуация ще е много важно дали домакинствата ще усетят момента кога да спрат да разчитат на парите назаем.
Който навреме е купил жилище и сега го отдава под наем, ще печели, защото наемите започват да растат. От друга страна, пазарът на недвижими имоти се успокоява, броят на сделките намалява и който е купил жилище със спекулативна цел и с кредит, ще се поизпоти в тази ситуация.
Инфлацията остава висока и у нас и по света и увеличава разходите ни по издръжката на живота. Затова добрата стъпка винаги е оптимизиране на харчовете, а не гасенето им с пари назаем.
