Суровият петрол продължава да укрепва позициите си след като на 12 септември поскъпна до най-високите си стойности за поседните 10 месеца след прогнозите на ОПЕК и Съединените щати, че орязването на добива ще свие предлаането през идните месеци. Американският сорт WTI добави 1.8% към пазарната си оценка и в раннто утро на 13 септември фючърсните контракти с доставка през октомври се търгуваха за 89.11 щ. долара за барел. Базовият сорт „Брент“ с доставка през ноември пък надхвърли 92 долара за барел.
Поредният ценови ръст е резултат от прогнозите на ОПЕК за недостиг от 3.3 млн. барела на ден през четвъртото тримесечие, докато американската енергийна агенция очаква по-скромен дефицит от 230 хил. барела.
По оценка на експерти от бранша, тези числа повдигат въпроса дали твърденията на картела на страните производителки на черно злато, че единствената им цел е да поддържат баланс на пазара, действително са верни. Те очакват някои ключови държави вносителки на горивото да започнат да се тревожат от по-високите цени.
Перспективата за по-високо потребление подгрява допълнително ценовия подем, започнал в средата на юни когато Саудитска Арабия и Русия орязаха допълнително еднолично и доброволно доставките, а стопанството на Китай остана сравнително устойчиво.
Финансираният от бранша Американски петролен институт съобщава, че петролните запаси на страната са се увеличили с 1.17 млн. барела през миналата седмица, като резервите от бензин и други петролни производни също са нараснали. Лошата новина е, че наличностите в ключовия център за съхраняване на суровината в Къшинг, щата Оклахома, са намалели с 2.42 млн. барела.
Рияд обяви през миналата седмица, че удължава до края на годината едноличното си решение да редуцира добива си с допълнителните 1 млн. барела на ден, а Русия – с 300 хил. барела. В публикувания на 12 септември анализ на Секретариата на ОПЕК във Виена се твърди, че сериозно изчерпаните през текущото тримесечие световни петролни запаси ще панат още по-рязко с грубо 3.3 млн. барела на ден през следващите три месеца. Ако тези прогнози се сбъднат, това ще е най-активното използване на резерви от поне 2007-а.
Стратегията на водещия световен производител на черно злато Саудитска Арабия, подкрепян от Русия, заплашва да внесе допълнителен инфлационен натиск в нестабилното глобално стопанство. Цените на бензина пълзят нагоре в Европа, а американските авиолинии предупреждават пътниците да се подготвят да бръкнат по-дълбоко в джобовете си.
Това положение може да се превърне в политически проблем за щатския президент Джо Байдън, който се подготвя да се кандидатира за втори мандат на изборите през 2024-а, защото цените на бензина на територията на Съединените щати доближава силно чувствителния таван от 4 щ. долара за галон. Белият дома обаче засега твърди, че политиката на саудитците не усложняват икономическите усилия на администрацията.
13-е члена на ОПЕК са помпали средно по 27.4 млн. барела на ден суров петрол от началото на третото тримесечие или грубо с 1.8 млн. барела по-малко от предполагаемото потребление, пише в анализа на Секретариата на картела. Ако организацията не промени производствените квоти, както вече увери Рияд, пропастта между предлагане и търсене ще се задълбочи почти двойно през последните три месеца на годината. ОПЕК изчислява, че в периода октомври-декември ще са необходими по 30.7 млн. барела дневно, за да се задоволи потреблението.
Редукциите на производството показват финансовите нужди на организацията. Саудитска Арабия иска цени в близост до 100 долара за барел, за да покрие правителствените разходи, както и финансирането на амбициозните проекти на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, показват сметки на агенция „Блумбърг“.
В анализа на ОПЕК оценките за глобалното търсене и предлагане през тази и през идната година не са променени. Официални представители на картела и на приятелите му (ОПЕК+) ще проведат съвещание на 26 ноември за преразглеждане на производствената политика през 2024-а.
