Правописът ни все още е аналогов и не е осведомен за съществуването на интернет. В онлайн пространството, в което може да се намери всякаква информация, продължава да няма официален правописен речник. Тези, които излизат при проверка в търсачките, са анонимни, не е ясно кой стои зад тях, каква база данни ползват и кога за последен път тя е била осъвременявана. Това предупреждение повтарят и в Деня на народните будители – 1 ноември, създателката на платформата за грамотност „Как се пише?“ д-р Павлина Върбанова и учителката по български език Доротея Николова, с която провеждат класацията „Думи на годината“.
Липсата на официален достоверен източник именно в интернет, където използваме писмената реч най-активно, повишава неграмотността и подкопава още повече уважението към българското слово, убедени са те. Оказва се, че почти няма на какво да разчитаме, за да спазваме нормите, които Институтът по български език при БАН определя.
„Ако днешният българин иска да направи справка за правописа на дадена дума, къде може да провери и да е сигурен, че се пише точно така? Единствено в хартиеното издание на Официалния правописен речник на българския език“, пояснява д-р Върбанова. Последното му издание е отпреди повече от 10 години и вече се налага осъвременяването му. Малко хора знаят, че Речникът на българския език, който е достъпен онлайн на страницата на Института за български език при БАН, е тълковен и не е надежден за правописни справки.
Нивото на общата грамотност на нацията има две страни – пишещият/говорещият човек, който би трябвало да се стреми към повишаване на езиковата си култура, и източниците, от които може да черпи знания за правилата, допълват филолозите. Те отбелязват, че често се подиграваме на допускащите елементарни правописни грешки, но е важен и въпросът критични ли сме в същата степен към източниците, от които се информираме за актуалните правила в книжовния език.
„Има дефицит на авторитет, който да стои зад българския книжовен език. Във време, в което все повече губим ориентири и усещане за твърда основа под краката си, това е критично важно за нашата идентичност и интелектуалното ни състояние“, убедена е Доротея Николова. По думите ѝ е важно ярки личности от институциите, регулиращи българския книжовен език, да информират хората за актуалните норми. Съществен е и въпросът за популяризирането на всичко, свързано с езиковите норми и грамотността, като не трябва да се пропуска и ролята на медиите.
За последните 11 години платформата „Как се пише?“ е един от най-надеждните източници за езиковата ни култура. Тя запълва огромна празнина и въпреки широката ѝ и непрекъснато актуализираща се палитра от информация за правописните, пунктуационните и граматичните норми, Официалният правописен речник на българския език е незаменим.
В началото на 2022 г. стана ясно, че Институтът по български език започва разработването на онлайн платформа по поръчка на Министерството на образованието и науката на стойност 378 800 лв., за да се качи неговото дигитализирано и осъвременено съдържание онлайн. По план пpoeĸтът тpябвa дa пpиĸлючи дo ĸpaя нa 2023 година, т.е. след два месеца. До момента нямаме публична информация дали езиковата платформа ще бъде готова в срок.
